Могат ли да се получават субсидии за несъществуващи животни? И ако тази практика спре – коректните животновъди ще получават ли по-добра ставка на подпомагането? Отговорът и на двата въпроса е: Да!

Решението на проблема с виртуалните животни е едно. И то е дигитално, категоричен е IT специалистът инж. Петър Чернаев. Той е запознат отблизо с целия процес по идентификация на животните – от практиката във фермите, комуникацията с ветеринарните лекари и развъдните асоциации, до техническите несъвършенства на системата Ветис на БАБХ.

Има и още нещо любопитно, което няма общо с дигитализацията – и то е човешкият фактор и многото интереси, стоящи зад понятието „виртуални животни“.

Кой има вина, че виртуалните животни съществуват? Кой има интерес проблемът да не бъде решен?

По наблюдения на инж. Петър Чернаев виртуалните животни в овцефермите и козефермите са не по-малко от 20-25%. Причината е, че при някои от животните липсват ушни марки с електронен чип. „Ветеринарните лекари имат задължението да поставят ушните марки на животните, като по този начин ги идентифицират и въвеждат в системата Ветис. На 20-25-ия ден от раждането на едно животно животновъдът трябва да заяви това и ветеринарният лекар да му постави съответно ушна марка. Но девет от десет случая той не поставя ушната марка, а я дава на животновъда да си постави сам!“

 

Защо? На първо място, поставянето струва пари, а те могат да бъдат спестени. По информация на инж. Чернаев цената на една стандартна ушна марка е 2,40-2.80 лева, а поставянето оскъпява с още от 1 до 3 лева.

Ако поради някаква причина едната от ушните марки на животното падне, ветеринарят е длъжен да направи премаркиране. „И точно тук идва сериозната грешка. Просто ветеринарите нямат физическата възможност да направят идентификация и премаркиране с нова ушна марка.“

При изпращане в кланица, животновъдът е задължен да предостави списък на ветеринаря с предвидените за клане животни, да бъде издаден пътен лист, а ветеринарят трябва да отрази тази информация в системата Ветис. В кланичния пункт съответно тези марки би трябвало да бъдат съхранени, за да се знае кои животни са били заклани.

Всяка една промяна в броя на животните трябва да бъде отразявана от ветеринарния лекар във Ветис. На тази база ДФЗ плаща субсидията на глава животно.

Инж. Чернаев подчерта, че на фермерите не им е предоставена възможност да подават информация своевременно, а работата на ветеринарните лекари е силно затруднена, защото Ветис не е пригодена "за работа на терен".

При проверка във фермата, ако има животни без ушни марки, по закон те трябва да бъдат умъртвени. Ако фермерът получава субсидия за тях, ще бъде санкциониран.

Кой е най-големият парадокс?

„На практика за вярна се счита информацията от Ветис и тя се спуска обратно към фермера и той се опитва да нагоди данните, които ветеринарният лекар е записал за неговите животни, т.е. те да съответстват по бройка, по номер на ушни марки, които са въведени в системата. Според моята логика трябва да е обратното, но системата в момента работи по този начин. В момента за вярно се приема това, което е във Ветис, а не това, което е във фермата. В резултат на което във всеки един момент има разминаване между животните, които са във Ветис и животните, които са във фермата.“

И още нещо, което не е за подценяване. Понеже субсидията се плаща на брой животно, фермерите нямат интерес виртуалните животни да изчезнат. Понеже развъдните асоциации получават субсидия също на брой животно - и те нямат никакъв интерес виртуалните животни да изчезнат. Ветеринарните лекари, които извършват профилактичната програма и лечението на животните, също няма интерес да намалеят животните.

В свиневъдството само на свинете-майки се поставят ушни марки. При едрите преживни животни дигитални технологии за идентифициране на животните не могат да бъдат ползвани изцяло. „Там е прието, че ушните марки могат да бъдат електронни, могат да бъдат с баркод или обикновени пластмасови марки, които съответно се гравират и регистрират в системата на БАБХ. При едрите преживни животни също може да възникне проблем с виртуални животни. Те визуално имат някаква марка, но тя не е регистрирана в БАБХ и понеже няма реално средство за контрол, е напълно възможно една и съща крава да я видите в десет различни обекта с десет различни номера.

Проблемът с виртуалните животни може да бъде решен, категоричен е инж. Чернаев, като предлага следното: „Ако се роди едно животно, фермерът трябва автоматично да подаде сигнал към своя ветеринарен лекар за датата, за майката и бащата на това животно и то да бъде записано, ако не същия, то на следващия ден в системата. Да бъде маркирано и съответно да се води на отчет. Ако то загине или отиде в кланица, фермерът би трябвало автоматично да уведомява за това ветеринарния лекар, който да отрази тези промени във Ветис.“

Нещо повече, според специалиста, за да се стимулират инвестициите в системи за автоматично подаване на информация от фермера към ветеринарния лекар, е редно животновъдите да бъдат подкрепени финансово от държавата.

И още: необходими са инвестиции в дигитални технологии, чрез които автоматично може да се изчисли прираста на животното и себестойността на храненето. Дигиталните технологии идват на помощ при профилактиката и лечението на животните, при проследяване на пашата, при контрола на болестите по животните. Софтуерните решения като цяло могат да подобрят проследимостта по веригата от фермата до трапезата.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Август 2021