Г-н Стоянов, Вие сте отскоро в сектора на земеделието, но вече сте разпознаваемо лице от земеделските стопани. Правите доста активни кампании в социалните мрежи, по медиите също, посетихте доста земеделски стопанства. Всъщност, разкажете накратко – как се случи така, че фермерите, като Ви видят, да казват: Това е Кралят на трихограмата?

Определено ми е приятно. Предполагам, че е резултат от добре свършената работа, дори и за толкова кратък период от няколко месеца. Искам да отбележа, че нашата компания - Органик Инвест България, е новосъздадена и с нея стартирахме възраждането на една добра практика в борбата с вредителите, която е била особено популярна преди 30 години. Надявам се в бъдеще да оправдая доверието на още много земеделски производители.

Кои са основните неприятели в царевицата и стадиите в тяхното развитие?

След сеитба до 4-5-и лист на царевицата това са ларвите на телени и лъжетелени червеи, на подземни нощенки, които нагризват семената, кълновете и младите поници - решението е обеззаразяване на семената.

През май-юни се развиват възрастните на сив царевичен хоботник, който е най-опасен след поникване на царевицата до 5-и лист. Също така - ларви на западен царевичен коренов червей диабротика, които изгризват корените до края на юни - „Гъша шия“. В същия период стопаните са натъкват на гъсениците от 1-во поколение на царевичния стъблен пробивач и на гъсениците от 1-во поколение на памукова нощенка.

През юли-август по полетата се наблюдават гъсеници от второ поколение на царевичен стъблен пробивач, второ (и трето) поколение на памукова нощенка – листата, метлицата, но основната повреда е от нагризвания по кочана, което създава условия за заразяване с болести. Също така има бръмбари на диабротика (до октомври), които се хранят по метлицата, изгризват свилата и не се образуват семена. По листата нагризват ивици подобно на житната пиявица. По време на изметляване се заселват листни въшки.

Това е доста сериозен арсенал от неприятели. Какви химически методи за борба с неприятелите има и какъв е ефектът от прилагането им?

До 1990 г. в България масово се прилагаше трихограма за контрол на царевичния стъблен пробивач и на нощенки, но след това химичният метод се наложи като основен, заедно с всички негативни последици от това – унищожаване на пчелите и на местните популации на полезните насекоми, замърсяване на растителната продукция, почвата и околната среда като цяло.

С Вашето появяване на пазара можем да кажем, че трихограмата се завръща по българските полета. Какво представлява като биологичен вид?

Трихограмата е яйчен паразит, който паразитира яйцата на вредителите по царевицата – стъбления пробивач и памуковата нощенка. Трихограмата е микрооса с големина от 0.3 до 0.5 милиметра, която лети на около 25 метра в радиус. Колкото повече трихограмата се развива, толкова по-малко гасеници не се излюпват.

Как работи трихограмата?

Женската трихограма открива яйцата на неприятеля и снася в тях собствените си яйца. Ларвите на трихограмата се хранят с яйцата на неприятеля и по този начин ги убиват.

Как се колонизира трихограма?

В зависимост от площите, може ръчно (под 100 декара) и механизирано (над 100 декара) – с авиотехника, безпилотни летателни апарати, в тихо време. Нормата е количеството от биоагента на единица площ, достатъчно да регулира плътността на неприятеля. Тя зависи от вида на неприятеля, на биоагента, от климатичните условия и др., но за царевичния стъблен пробивач обикновено е 10 000 бройки на декар, пуснати трикратно.

Тъй като трихограмата е с много малки размери – под 1 мм, тя има ограничени възможности да лети на голямо разстояние, за да търси яйца за снасяне. При неприятели, които снасят яйцата си разпръснато, като памуковата нощенка, нормата трябва да се увеличи почти десетократно – до 100 000 бройки на декар.

Температури над 35оС, каквито има през юли и август, действат неблагоприятно и в тези случаи нормата трябва да се завиши с 2000-3000 бр. на декар, както и броят на пусканията. Оптималната влажност на въздуха за развитието на трихограмата е между 70-90%, но ако растенията са малки и няма достатъчно листна маса, влажността е много по-ниска и ефективността на трихограмата намалява.

Трихограмата живее от 4 до 15 дни, но от икономическо значение за земеделските производители са първите два дни. Всички яйца ги снася в първите два дни. Създавайки една плътна популация от трихограма, ние не даваме възможност да се развие популация от вредители.

Как приключва жизненият цикъл на трихограмата?

Жизненият цикъл е времето от снасянето на яйцето до появата на възрастно от следващото поколение. През летните месеци това обикновено продължава 8-12 дни. За една година трихограмата развива повече от 10-12 поколения на открито.

При нашите условия трихограмата може да презимува като ларва или предкакавида в диапауза в яйце на неприятеля, и така може да издържи до минус 30оС.

Вие твърдите, че трихограмата трябва да е на първо място при защитата на посевите, а химията да бъде алтернатива – защо?

Такава е политиката на ЕС за намаляване на пестицидите в земеделието – Зелената сделка и една от стратегиите й - „От фермата до трапезата“.

На национално ниво също: Според „Националния план за устойчива употреба на пестицидите“ (което означава постепенно намаляване на химическите пестициди и замяната им с алтернативни средства) и „Наредбата за интегрирано производство“, според която химичните инсектициди са последна опция в контрола на неприятеля, на първо място трябва да се прилагат биоагенти и нехимични средства. И тъй като специално при царевицата трихограмата е решение на проблема с два от най-опасните неприятели – царевичния стъблен пробивач и памуковата нощенка, логично е първо да се прилага трихограма или друго биологично средство и в краен случай – химичен инсектицид. Но инсектицидите не са толкова ефективни. Много са скъпи и като се има предвид дългия срок на размножение на вредителите, трябва да се влиза и да се пръска примерно 3-4 пъти.

Докато трихограмата е най-добрият метод за борба с тези вредители. Познат е от много години. До 1991 година България е била на трето място в Европа и на десето място в света по производство на трихограма и естествено употребата й. Тогава е била третирана царевица на площ от 3,6 млн. дка.

По света се използва много трихограма – в Европа, в Северна и Южна Америка.

Кога внасянето на трихограма е най-ефективно и защо?

За да има ефект, трихограмата трябва да се внесе дву- или трикратно срещу всяко поколение на даден неприятел, като първото внасяне се прави след появата на летежа на пеперудите и установяване на първите снесени яйца. Снасянето на яйцата започва 3-4 дни след началото на летежа на пеперудите, а началото на летежа се установява с феромонова уловка. Откриването на яйцата на царевичния стъблен пробивач се прави визуално - оглежда се долната страна на листата. На практика внасянето на трихограмата започва при установяване начало на летеж. Следващите 2-3 внасяния се правят през 6-8 дни, за да се обхване целият период на яйцеснасяне на неприятеля.

Кога е най-последният критичен срок за внасяне на трихограма?

Трихограма може да се внесе по всяко време през вегетацията на културата и тя ще намира яйца на пеперуди, по които да снесе яйцата си, но икономически оправдано е да се направи срещу царевичен стъблен пробивач и памукова нощенка и внасянето да е съобразено с летежа именно на тези два неприятеля.

Обяснете защо се налага нееднократно внасяне на трихограма?

Оптимално се внася през 6-8 дни или 7-10 дни и двукратно или трикратно, за да се обхване периодът на снасяне на яйца от неприятеля (обикновено 20-30 дни). Трихограмата е най-ефикасна, ако паразитира прясно снесени яйца или на 2 дни, особено при памуковата нощенка. Трябва да се има предвид, че за около десетина дни от паразитираните яйца на неприятеля ще излетят възрастни от следващо поколение на трихограмата, които също ще търсят яйца за паразитиране.

Има ли случаи, в които трихограмата не може до доведе до желания резултат?

Климатичните условия са от решаващо значение. Опити в района на Кнежа в Северна България през 1973-1974 г. показват, че при ниска въздушна влажност (40-60%) и температура над 35оС ефикасността на трихограмата е около 45%, а опазването на културата – 60%, докато при оптимална влажност (70-90%) и температура (25-28оС) се постига до 93% ефикасност и 90% опазване на реколтата.

Случва се и ако се пропусне моментът на първото внасяне и вече има излюпени гъсеници. В този случай трябва да се направи третиране с бактериален препарат на база Бацилус турингиензис, който засяга само гъсениците и няма да навреди на трихограмата.

 

Целия материал четете в брой Септември 2021