Г-н Джиков, Вие сте икономист, нали. Бяхте за много кратко време съветник на зам.-министър на МЗХГ. Какво разбрахте в коридорите на властта?

Да. Икономист съм. А като съветник на зам.-министър, това за мен беше един безценен опит. Аз видях какво е от другата страна на барикадата и се радвам, че ми се случи това нещо, защото с радост установих, че в държавната администрация има много експерти, които биха желали да работят и могат да работят, стига да им позволява ръководството. Администрацията в МЗХГ и съответните структурни подразделения разполагат с качествен състав. С добри експерти.

Обаче политическите решения се взимат от ръководството…

Това е така, за съжаление голяма част от тези експерти са принудени да си мълчат, да си кротуват или да работят в такава посока, която им е зададена от политическите кабинети или политическото ръководство.

Трябва да разберем, че за да се получат нещата, ние трябва да имаме чисто нов фундамент не само в земеделието. Ние първо трябва да започнем от взаимоотношенията, от чуваемостта. От това, че ние, земеделците, когато говорим и предлагаме неща, не са измислени и не са несъстоятелни.

От престоя ми в МЗХГ аз съм склонен да мисля, че е по-добре заместник-министрите да бъдат постоянни. Да не бъдат част от политическия кабинет. Аз мисля, че те трябва да бъдат експерти по закона за държавния служител, защото това са хората, които пряко работят и са отговорни за това, което ще се случи в земеделието. Ръководството на МЗХГ, в лицето на министрите, са политически назначения. Те идват и си отиват и малко или много те се съобразяват с политиките на техните партии. Невинаги политиките и желанията на определена партия и на определени личности от партията съвпадат с истинските интереси на земеделците, на земеделието и на българския народ.

Кой е най-големият грях при разпределянето на субсидиите?

Ние в момента не взимаме предвид и не изчисляваме колко субсидии сме дали и какво сме получили насреща. Т.е. ние караме с тези субсидии земеделците да ставаме по-лениви и да се интересуваме от това какво ще получим на декар, а не колко процента първо качество ще произведем в стопанството.

Кажете ми защо го правят министрите това. Те го знаят.

Защо ли си мисля, че това е един вид търговия с гласове. Т.е. министрите като че ли гледат да раздадат пари на повече хора без значение какъв е крайният резултат, но да ги спечелят като гласоподаватели повече отколкото действително да се работи както трябва в земеделието.

Субсидии като кебапчета...

Да, много хубаво сравнение.

Каква е ролята на субсидиите за земеделците?

Субсидиите са ни даденост. Ние сме работили и когато нямаше субсидии и знаем какво е. Трябва обаче да се движим от пазара. Тоест, пазарът е структуроопределящото нещо. Земеделието също е бизнес, независимо че се субсидира. Целта е да излезеш на пазара и да си устойчив, защото в крайна сметка именно заради това работиш - да удържаш на конкурентите, за да можеш да живееш.

Много е важна и ролята на потребителите. Нека потребителят, влизайки в един магазин, да си каже: „Дай си да взема от нашия картоф”. Това си е български картоф. Производителят цяла година е треперил върху тази продукция да я изкара. Да я направи добра, вкусна. Да ми я поднесе на тезгяха за закупуване.

Как земеделците ще се справят с новите зелени политики на Европа?

Действително, че така нареченото позеленяване на производството е цел №1 на Европейския съюз. Здравословното отглеждане на храни. Скъсяване на веригите. Щаденето на почвата, на околната среда, на водите и т.н. е изключително важно нещо. Но също така е важно да започнем да произвеждаме, тоест ние трябва да направим първата крачка и тогава да надграждаме с позеленяването. Ние не можем да задоволим нуждите от 40-45% от плодове и зеленчуци, месо и мляко на собствения си народ.

Но трябва да започнем да мислим за позеленяване на производството. Т.е. щадейки природата, да намалим количеството на производство. В България, за съжаление, слагаме „каруцата пред коня”. Необходимо е да положим усилия и тези неща да вървят паралелно.

 

Идва и нещо друго по-притеснително от това дали ще позеленеем или няма да позеленеем. Наблюдавайки промяната в климата в последните няколко години, ние имаме жестока тенденция към засушаване и повишаване на температурите. Това нещо ние не можем да го моделираме, нито да си го поръчваме. Това означава, че трябва да се мисли много сериозно в тази посока. Температурният шок. Картофът е култура, която при над 27 градуса спира развитието си. Така, че колкото и вода да му сложим, каквото и да направим, продукцията е компрометирана.

Много сериозно трябва семепроизводителите и селекционерите да се замислят в посока развитие на генетиката за създаване на сортове и хибриди, които да издържат на по-висока температура и засушаване.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Септември 2021