Как стартира Вашият „охлювен“ бизнес?

Идеята възникна през 2008 година. Проучванията и самото построяване на фермата започнаха през 2009 година. Започнахме със собствени средства, с много труд и упорство. Първата продукция от охлюви получихме през 2010 г.

Как развихте инвестицията през годините?

Имах възможност да кандидатствам по мярката Млад фермер с цел разширяване на земеделското стопанство. Това се случи в края на 2012 година. Направихме проект и участвахме. Изключително бързо бяхме одобрени, след което, разбира се, получихме и плащанията.

Сега как изглежда фермата?

Фермата е с площ 3300 кв. м, като отглеждаме приблизително около 1 милион брой охлюви от вида Хеликс асперса максима. Това е голям сив охлюв, който има много добра популация. Този вид охлюв е топлолюбив. Снася между 100-120 яйца, които имат люпяемост 80-85%. Това са много добри показатели. Самото месо е много по-крехко, по-качествено от нашия охлюв, който ние познаваме в природата.

Разкажете за технологията и цикъла на производство.

В света са известни два метода на отглеждане - френски и италиански. Аз отглеждам охлювите по френския модел, който е пълна система - т.е., на територията на самата ферма са изградени и зала за репродукция, и инкубатор, в който се излюпват малките охлюви.

Едно от най-важните условия за отглеждане на охлюви е да има влажност. Трябва да има най-малкото добра поливна система. Фермата трябва да бъде направена според стандартите и изискванията. Отглеждат се между 250 и 300 броя охлюви на кв.м.

Етапите за отглеждане на охлювите са свързани първо с яйцеснасянето. То се извършва в залата за репродукция. Там в средата на февруари при определени климатични условия и влажност на въздуха се събуждат охлювите от летаргия. Започва тяхното интензивно захранване. Хранят се с фураж, който е на базата пшеница, царевица, слънчогледов шрот, сол и естествено каменно брашно, тъй като е нужно за тяхната черупка. Започват да се чифтосват и да яйцеснасят. Събирането на яйцата и поставянето им в инкубатора се извършва от средата на април. В средата на май имаме малки охлювчета, които се поставят във фермата. Оттам нататък в рамките на 110-120, може би и 130 дена, зависи от интензитета, от атмосферните условия, охлювът пораства и достига своята полова зрялост, след което се събира. Задължително се изсушава в зала за изсушаване, защото охлювът има голямо съдържание на вода. При самата хибернация той губи около 30-35% от собственото си тегло. По този начин той се сортира на първо и второ качество и се подготвя за продажба. Отделяме родителите, които са ни необходими за следващата година. Те си спят в залата за репродукция. Процесът се повтаря.

Къде реализирате продукта – все пак охлювът не се консумира много в България.

Започнахме износ изключително интензивно за Европейския съюз. Три години изнасяхме цялата продукция за Белгия, Франция, Италия. След което имахме два фалита доста сериозни - в края на 2013 година, след това през 2014. Това ни изправи пред кръстопът дали да продължим или не, но тъй като бяхме поели ангажимент към ДФЗ относно мярката Млад фермер, бях длъжен до края на 2014 г. да изпълня поетите от мен ангажименти по проекта.

Продължих напред. Днес вече мога да се радвам на един добре развит бизнес.

Запазихте ли външните си пазари?

Днес цялата продукция продавам на територията на България. Разчитам само на вътрешния пазар.

Как върви килограм от деликатесното месо?

Цената на охлюва на външните пазари, когато аз продавах, варираше между 3,20-3,50-3,60 евро на килограм, но това е с включен мой транспорт. Тази цена е трудна за постигане в този момент, след Ковид кризата. Чувам, че много е намаляло търсенето на охлюви. Пазарите са затворени. Надяваме се, че този облак е временен и ще отмине и отново ще грейне слънце за бизнеса.

В България изкупната цена варира между 4 и 5 лв./кг. 50-60 броя са охлювите в килограм.

Има ли добри перспективи пред охлювъдството?

За България охлювъдството не е традиционен отрасъл. Това е сектор, който навлезе преди около 15 години. През 2008-2009 година, когато аз започвах, имаше една масова вълна от много желаещи да отглеждат охлюви. Беше пълно с кандидати. Имаше и много ферми, които бяха създадени. След 2-3 години тези ферми спряха своята дейност поради простата причина, че бяха подлъгани за пазара.

Бизнесът е труден. Не е за всеки. Всеки един бизнес изисква финансови ресурси. Време. Труд. У нас липсва опит и практика.

Дали има бъдеще самият сектор, бих казал, че всяко едно начинание има бъдеще. Когато се трудиш. Когато си постоянен. Когато си дисциплиниран и го желаеш - ти го постигаш.

Има ниша. Има възможности. Охлювът, като храна, е изключителен деликатес. Много е богат на минерали, на желязо, на белтъчини. Ненапразно много се цени в кулинарията. Намира приложение във фармацията и в козметичната индустрия. Мога да кажа, че има бъдеще, но е трудно.

 

Автор: Списание АгроКомпас