Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 07 Юли 2022

Юни 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бяло на черно Брой: Октомври 2021
Ако всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок
Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите

Ако всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок

print

e-mail facebook

 

Новата ОСП влиза в действие след 2023 г. Готови ли сте за нея?

Всички колеги сме изключително притеснени. Какво ни чака и какво ще се случи. Защо не се говори. Защото няма тематична група, която да е активна и която да следи анализите. Това е изключително притеснително за сектора.

В коя си част новата ОСП е най-тревожна за Вас, зърнопроизводителите?

В липсата на информация. Фактът, че нямаме никаква идея към този момент. Аз съм убедена, че няма земеделец в този момент, който да попитате какво го очаква след 2023 г. и той да ви отговори. Причината за това е безкрайно многото неясноти в новия програмен период, който ни очаква. За голямо съжаление, тези неясноти се случват с голямото „съдействие“ на МЗХГ в момента. Това е истината.

Има Тематична работна група, в която браншовите организации участваха. Доколко са представителни е много дълга и трудна тема. Тази Тематична работна група няма събирания, което означава, че ние не получаваме информация от извора. Липсва ни информацията, която би трябвало да тече към нас от МЗХГ.

Кои от параметрите на новата ОСП, които вече са ясни, Ви притесняват най-много?

Така нареченото позеленяване или екологично насочените площи, които правим вече няколко години, е подготовка за позеленяването на Европа. Това е истината. Но когато не знаеш коя е следващата стъпка, става малко сложно.

Какво ще е мястото на зърнопроизводителите в новата ОСП?

За Европа, включително България, сектор зърнопроизводство не съществува. Притеснява ни по-„зеленото земеделие”, което ще правим. Това само носи тежести за нас. Това ще е една голяма бомба със закъснител. Биоземеделието е труден и скъп отрасъл, произвеждащ по-скъпа продукция и е нормално да е така. В този смисъл е много трудно да произведеш продукция в България като био и да я продадеш като такава. Ако приемем, че всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок.

Другото нещо е, че ще намалим производството, което правим. Продукцията ни като количество ще намалее. Има много неща, които можем да свършим без на всяка цена да ставаме биопроизводители.

Таваните как ще се отразят на зърнопроизводителите?

Първо, в България има действащ таван за субсидиите. Второ - няма такава икономическа логика: „Унищожи нещо работещо, за да създадеш друго нещо по-малко, което евентуално може да работи.”

Веднага ще дам пример. Преди няколко години се прие закон, според който земите от Държавния поземлен фонд не могат да бъдат давани на фирми, които имат над 10 хил. дка обработваема земя. Идеята на този закон беше всички хора, които искат да започнат се занимават със земеделие и нямат достатъчно земя, да участват на тези търгове с преференции. Резултатът беше никакъв. Нямаше нито един нает декар на този принцип.

Т.е., сега трябва да унищожим едни големи стопанства и да нароим един куп малки фирми. Искам някой да излезе и да каже откъде малките и средните ще вземат парите. Четох, че когато направим таван на плащанията в новата ОСП, ще останат едни милиони и тези милиони никой не каза как ще стигнат до малките и средните фирми. Ще вземем от големия, за да дадем на малкия и това се харесва на масовия потребителя.

Икономическата логика е, че примерно при 4 500 дка обработваема земя ти трябва да имаш един комбайн. С цялото оборудване, ако говорим за чисто нов комбайн, цената е от порядъка около 700 хил. лева.

ЕС трябва да помисли как да стимулира малките и средните производители, които наистина имат нужда от подкрепа, да се кооперират, за да си съхраняват продукцията, да си закупуват заедно техника и т.н.

Оттук нататък какво ще става?

Чака ни една много трудна зима. Това е истината. Вървим към една много усилена инфлация. На практика цената на това, което произвеждаме в момента, е най-малкият проблем. Миналата година хлебната пшеница се търгуваше на нива 450-500 лв. В този смисъл цената към този момент на пшеницата не е уникално висока. Но другите разходи растат. Не ни чакат по-ниски цени на основни хранителни стоки. Себестойността на продукцията ни през 2022 г. ще бъде с около 50% нагоре.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Октомври 2021



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
„Лев Инс“ с улеснение при сключване на земеделски застраховки
Компанията успява да се справи във всякакви ситуации, дори и при най-тежките застрахователни събития

Посевите на Манара – здрави растения, висока братимост, изравнени братя, широк флагов лист, силен восъчен налеп и очаквания за добър добив
Защо да изберем италианската селекция при пшеница и партньорство със Сембодиа?

UPL с премиерно участие на БАТА АГРО 2022
От тази година - богата гама семена за пролетни и есенни култури

Наука и практика заедно за No-Till в България
Проект по подмярка 16.1 на ПРСР 2014-2020 г. цели разработване на иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg