„Българските земеделски производители осъзнават нуждата от едно устойчиво производство и подкрепяме тази насока на развитие на земеделието“, коментира Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на НАЗ, по време на онлайн конференция, организирана от Институт „Пушкаров“.

„По-напредничавите фермери, още без да се налагат новите законодателни изисквания на ОСП, прилагат едно доста интелигентно земеделие – това включва консервационно земеделие, минимални почвени обработки, прецизно земеделие, балансирано внасяне на хранителни вещества, интегрирано управление на вредителите, сеитбооборотни практики. Земеделските производители прилагат такива практики, защото се убедени и мотивирани. Добре са обучени, голяма част от тях.“

По думите на Наталия Шукадарова има и такива фермери, които са традиционалисти, които трудно могат да бъдат изкарани от конвенционалното земеделие и политиките трябва да бъдат насочени именно към тези фермери - те да бъдат обучавани, информирани. „Трябва да променим по някакъв начин тяхното виждане за земеделието, защото светът се променя. Земеделието се променя, но фермерите трябва да се мотивирани да правят тези промени. Те трябва да ги правят стъпка по стъпка. Резките промени и сътресенията в сектора не са добри. Въвеждането на всякакви нови изисквания трябва да става постепенно, като се вложи много ресурс в обучението, в информирането на земеделските производители.“

Не можем да отречем положителните ефекти, които Зелената сделка ще има върху околната среда. Но нейните цели сериозно изпреварват научноизследователската дейност и търсенето на алтернативи на опасните пестициди, категорична е Шукадарова.  

„Въпреки всичко, ние сме доста притеснени от изискванията, които поставя Зелената сделка. Има три оценки за въздействието на последиците от прилагането на Зелената сделка върху земеделието, обществото и потребителите и прогнозите са доста негативни. От една страна, силно намаляване на земеделското производство в Европейския съюз. Риск за изнасяне на това производство извън границите на Европа, където тези изисквания не важат. Също така, загуба на доход на земеделските производители. В последния доклад на университета Вагенинген се посочват загуби на доход в размер на 30% за сектор зърнопроизводство. Също така, увеличаване стойността на хранителните продукти. Отделно биологичното земеделие е много хубаво, но ако трябва една четвърт от земята да е биологично сертифицирана, ние подготвени ли сме с такива потребители, имаме ли този пазар. Защото българите нямат такава покупателна възможност да си позволяват такива продукти.

За нас най-важното е да се намери баланс между опазването на природните ресурси и запазването на обемите на селскостопанското производство в Европа, за да не се превръщаме в нетен вносител на храни. И не на последно място – запазване на доходите на земеделските производители.“

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Ноември 2021