Фермерите са в центъра на дебатите за новата ОСП и са част от решенията за смекчаване на климатичните промени. Младите фермери искат да изиграят своята роля в зеления преход, който обаче ще отнеме време. Но първо трябва да ги насърчим да влязат в земеделието, заяви Диана Лензи, президент на CEJA, европейската асоциация на младите фермери. По думите й в Европа само 11 процента са фермите, управлявани от млади фермери под 40 години и едва 5,1% са фермите, управлявани от фермери под 35 години.

Какви са трудностите пред младите хора, които са решили да се занимават със земеделие?

Младите фермери имат затруднен достъп до земя, много им е трудно да увеличат площите, които обработват. Следващият проблем е достъпът до кредитиране, много често те са отхвърляни, когато кандидатстват за финансиране.

Достъпът до знания и умения е другата важна тема за младите фермери. В страните членки трябва да се подобрят услугите на съветническите и обучителните служби и центрове.

Необходими са програми за обучение на младите фермери как да ползват новите технологии, както и да получат мениджърски умения, за да правят добър бизнес план.

Какво мислят младите за земеделието?

Те смятат, че земеделието не е атрактивен бизнес. Но всъщност земеделието е не само производство на храна, това е и грижа за ландшафта, биоразнообразието, земеделието е плюс, а не минус за обществото.

Освен това живеенето в селските райони е проблемно за младите хора, защото там няма същия достъп до услуги, както в градските райони. Но земеделието днес е различно от това преди 50 години – внедряват се иновации. То се модернизира и дигитализира и работата може да свършена дори ако си далече от стопанството и именно това може да помогне на хората да се върнат обратно към земеделието.

Знае се, че благодарение на младите хора дигитализацията по-бързо може да навлезе в земеделието….

Точно така. Младите хора се отворени към дигитализацията. Те са родени със смартфони. Те знаят как да ползват данните, как да намерят информацията, която им е необходима. Младите фермери са готови и нетърпеливи да внедряват иновациите, умното земеделие и научните достижения.

Държавите-членки ще трябва да отделят най-малко по 3% от националните си пакети за подкрепа на доходите на младите фермери. Какви инструменти и мерки трябва да бъдат приложени, за да бъдат младите мотивирани да се занимават със земеделие?

ЕС трябва да осъзнае, че младите фермери трябва да бъдат подкрепени поне в първите 15 години. Инвестициите в младото поколение са инвестиции в бъдещето.

Устойчивостта на хранителната система и ребалансирането на хранителната верига са в центъра на политическите дебати по отношение на земеделието и аз съм сигурна, че благодарение на усилията и ангажираността на младите хора, които ще бъдат привлечени в земеделието, тези глобални цели могат да бъдат постигнати. Ние искаме да бъдем в центъра на дискусиите за бъдещето на земеделския сектор, защото ние сме бъдещето на земеделието.

Подпомагането на следващото поколение европейски фермери не само ще подобри конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС в бъдеще, но и ще гарантира продоволствената сигурност на Европа за години напред.

Нуждаем се от политика, която да позволява подновяването на генерациите в земеделието. Вярвам, че всяко похарчено евро трябва да бъде насочено към инвестиции и разходи, които са с цел постигането на устойчивост на сектора, неговото модернизиране и това може да привлече повече млади хора в него.

Тоест, Европа трябва да подкрепи младите фермерите при внедряването на нови технологии.

Да, защото технологиите са отговорът, с който могат да бъдат смекчени климатичните промени. Технологиите могат да ни помогнат да анализираме нашия сектор и да разберем къде сме неефективни и как можем да бъдем по-добри.

Тръгваме от данните към информацията и фермерите трябва да знаят как да тълкуват тази информация, така че на ниво стопанство да променят начина, по който правят земеделие и то да става по-ефективно. Как да произвеждаме повече с по-малко ресурси и разходи - това ще стане ясно чрез събиране на данни, но фермерите трябва да могат да ги разчитат и да вземат информирани решения.

Земеделците трябва да инвестират в прецизни технологии, които да им помогнат да запазят почвеното плодородие, при решаването на проблемите със замърсяването на водата, затова се обръщаме към политиците и искаме фермерите да бъдат подпомагани при внедряването на иновации.

Подкрепяме опростяването на ОСП и да има по-малко административни и финансови пречки. Предлагаме новата аграрна политика да се базира на обновяване на поколенията, предоставянето на устойчива икономическа подкрепа, прогресивни и проактивни мерки за защита на околната среда. Също така - трансфер на знания и достъп до съветнически услуги, достъп до иновативни инструменти за управление на риска. И не на последно място - засилване на ролята на фермерите във веригата на доставки, подпомагане при създаване на организации на производителите, кооперативи и други форми на колективен подход.

Вие сте предприемач и фермер. Разкажете с какво се занимавате.

Родена съм в Рим, учила съм политически науки и също така имам кулинарно образование. След няколко години работа в ресторанти в Рим, през 2008 г. се присъединих към семейния бизнес – производство на вино и управление на винарна. Това е традиционна ферма, но аз направих доста подобрения. Аз готвя и правя вино по един и същ начин. Започвам от суровината, която трябва да бъде най-добрата. Насочих се към биологично земеделие, увеличих пазарите си.

Целия материал четете в брой Декември 2021