Какви промени ще донесе за земеделците новата Обща селскостопанска политика – на тези въпроси отговориха участниците в уебинар, организиран от Представителството на ЕП у нас. Модератор на форума беше анализаторът Николай Вълканов, участниците в него – зам.-министърът на земеделието Момчил Неков, евродепутатът и член на комисията АГРИ в ЕП Атидже Алиева – Вели, както и Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Брюксел.

След 2023 г. страната ни ще продължи да прилага схемите за обвързана подкрепа. Запазва се и преходната национална помощ, а референтна става 2018 година, съобщи Снежана Благоева. Фокус се поставя върху малките и средните стопани, като за тях са заложени фиксирани бюджети, които отговарят на целите за постигане на екологизация в земеделието – 35% по Втори стълби /ПРСР/ и 25% по Първи стълб – директни плащания.

3% от пакета за директни плащания ще бъде насочен към младите земеделци. Новост в Общата селскостопанска политика е т. нар. социална условност, която гарантира правата на работещите в земеделието. Тя ще започне да се прилага от 2025 година. Специална подкрепа е заложена за пчеларите, за секторите „Лозарство“ и „Плодове и зеленчуци“, каза още Снежана Благоева.

До края на месец март Европейската комисия ще излезе с първа оценка по Националните стратегически планове, затова е важно България да представи своя в спешен порядък, заяви евродепутатът Атидже Алиева-Вели. Окончателната оценка по стратегическите планове ще бъде дадена до месец юни.

България закъснява със своя стратегически план заради политическата криза у нас през последната година и половина, припомни зам.-министър Момчил Неков. Той потвърди, че фокус на българските политики в земеделието ще бъдат малките, средните и младите земеделски стопани – какъвто акцент е поставен върху тях и в новата ОСП. Чрез Националната служба за съвети в земеделието стопаните ще бъдат консултирани, а по инвестиционните мерки ще има прием всяка година, каза още Неков. Важен фокус е и обучението на стартиращите в земеделието.

За да бъдат изправени чувствителните сектори на крака, най-силният инструмент е обвързаната подкрепа и тази за групи и организации на производители, подчерта Снежана Благоева. Тези мерки могат да сработят ефективно, само при ясно поставени цели, припомни Атидже Алиева-Вели. Според нея, страната ни прави пропуск, като не се възползва достатъчно от кохезионните фондове и от други европейски програми. Тя подчерта, че трябва да бъде намерен балансът между целите и заложените интервенции – новата ОСП позволява достатъчна гъвкавост в тази посока. Средства за земеделие има, важно е правилно да бъдат разходвани, обобщи дискусията модераторът Николай Вълканов.

Атидже Алиева-Вели: Стратегическият план е жив организъм

Евродепутатът вижда потенциал за развитие на биологичното земеделие в България, така че страната ни да се превърне в лидер на Балканите 

Стратегическите планове на отделните държави членки няма да се запазят константни до края на програмния период. Те ще се променят в съответствие с новите законодателни актове, които ще бъдат приети на ниво Брюксел.

Планът за биологично производство ще бъде включен на по-късен етап в стратегическите планове. Той включва 23 мерки и обхваща цялата верига – от производителя до крайния потребител. Докладчик по тази инициатива е евродепутатът от групата Обнови Европа Атидже Алиева-Вели. Тя се надява новите мерки за биопроизводителите да бъдат адекватни и атрактивни. Административната тежест да бъде намалена. Амбициите на стратегията от „Фермата до трапезата” трябва да бъдат част от Националния стратегически план. Очаквам да ги изпълним, защото част от целите са рестриктивни, но друга част целите в тази стратегия ни дават възможности. В България аз виждам потенциал за развитие на биологичното земеделие, така че да се превърнем в лидер на Балканите, лидер в Европа по производство на биохрани. Имаме всички дадености да станем такъв лидер.“

Една от стимулиращите мерки би била биохраните да се консумират в обществени институции. „Аз се радвам, че биологичното производство е приоритет, защото амбицията на Европа е европеецът да се храни със здравословна и питателна храна. Европейският екшън план включва и мерки за популяризиране на биопродуктите и мерки, които обхващат търговците, дистрибуторите и въобще цялата верига, така че да се подпомогне стимулирането на биологичното производство в Европа.“

Не на последно място трябва да се работи за повишаване на доходите на населението. „Защото голяма част от населението в България не може да си позволи да закупува биологични продукти. Биопродуктите трябва да бъдат достъпни като цени и биопроизводството да бъде ориентирането спрямо търсенето на пазара.“

В стратегическите планове предстои да бъде включен и Пакетът „Подготвени за 55“, обясни още Атидже Алиева-Вели. „По пакета „Подготвени за 55“ предстои в 14 законодателни акта да бъдат разписани конкретни цели към отделните държави във връзка със Зеления пакт.“

Преди двата документа да бъдат облечени в европейски законодателни актове, е добре да бъдат подробно обсъдени на национално ниво, съветва евродепутатът.

„Имах доста срещи със земеделци в България, както и поредица от семинари в страната. Моето впечатление е, че ги притеснява неизвестността и това че липсва информация какво предстои, за да могат да се подготвят. Голяма част от земеделците в България наистина са готови да бъдат част от зеления преход. Въпросът е да знаят как да го направят, да имат адекватното финансиране, защото този преход изисква инвестиции.“

По думите й искания за прехвърляния на бюджети между двата стълба ще бъдат одобрявани от ЕК, за да не се нарушават целите, които ще са заложени в стратегическия план и да не се нарушават процентите по отношение на зелените мерки, но гъвкавостта и този трансфер между двата стълба се запазва като възможност.

Тя заяви още, че до 2027 година не можем да очакваме така желаната външна конвергенция, т.е. тотално изравняване на субсидиите в цяла Европа.

В новата ОСП: акцент на знанията и иновациите

Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС) ще работи за повишаване на нивото на образованост и осведоменост на земеделските и горски стопани

Основната цел на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС) в България ще бъде да се подобри връзката между науката, съветниците и бизнеса, като се улесни трансферът на научни знания в практиката.

Развитието на СЗИСС в България трябва да бъде насочено по-конкретно към разпространение на знанията и иновациите; създаването на благоприятна среда за по-ефективното разпространение и внедряване на иновациите и за по-доброто използване на съществуващите знания за постигане целите на Общата селскостопанска политика; тясно сътрудничество с Европейското партньорство за иновации за селскостопанска продуктивност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) за подкрепа на интерактивни иновативни проекти на местно и транснационално ниво.

Основните участници в Системата за знания и иновации в селското стопанство ще бъдат Министерството на земеделието, Областни дирекции „Земеделие“ и териториалните им звена, Селскостопанска академия, Национална служба за съвети в земеделието, висши учебни заведения, професионални гимназии в областта на селското и горско стопанство, юридически лица с нестопанска цел в областта на селското стопанство и горското стопанство и дигиталните технологии, центрове за професионално обучение, медии и др.

Ще бъде създадено Звено за управление на ОСП мрежа, което ще осъществява функции по създаване и заздравяване на връзките между земеделските стопани, браншовите асоциации, администрацията, НССЗ, ВУЗ, професионални гимназии, обучаващи организации, изследователи и други участници в иновациите в областта на земеделието и развитието на селските райони на национално ниво.

Координационното звено за СЗИСС ще организира ежегодни информационно-обучителни събития за всички съветници в различни области на земеделието.

От страна на координационното звено за управление ще бъдат организирани и обучения за нови подходи и умения за предоставяне на съвети. Всички съветници и съветнически организации, получаващи финансова подкрепа по СПЗРЗСР 2023-2027 г., ще бъдат задължени да участват в обучения за подобряване на техните компетенции и знания.

Регулярните тематични информационни събития, организирани от Национална мрежа за ОСП, в рамките на които ще бъдат привличани ключови участници в СЗИСС и заинтересовани земеделски стопани със зараждащи се иновативни идеи, също ще бъдат добра предпоставка за улесняване на разработването на иновации.

По този начин, прилагайки териториален и тематичен подход за разпространение на знания и информация, ще се постигне увереност, че възможностите, които предоставя Стратегическия план, ще достигне до възможно най-широк кръг от заинтересовани страни, за да се отключи в максимална степен потенциала за внедряване на иновации в практиката и да се отсеят идеите, които имат най-голям потенциал за успех.

Консултантските организации – с важна роля в новия програмен период

В земеделието у нас липсват достатъчно образовани кадри, способни да управляват сложните производствени процеси, специализираната селскостопанска техника, машини и оборудване от последно поколение. Наблюдава се, също така, липса на управленски умения в това число, насочени към подготовка и изпълнение на проекти, свързани с укрепване, разширяване и модернизиране на дейността и производствените процеси в стопанствата.

Наред с това, преобладаващата част от стопаните в малките стопанства нямат специализирано земеделско образование и имат недостатъчно добре развити управленски и бизнес умения, се посочва в проект на интервенция в новата ОСП.

Достъпът на малките стопанства до подпомагане по ОСП се ограничава както от наличието на достатъчно информация за участие в схемите и мерките, така и от високата, спрямо доходите на стопанствата цена на консултантските услуги за разработване на бизнес планове и управление на проекти.

Земеделците имат нужда да получат знания и консултации във връзка с качеството на изпълнение на практиките, насочени към опазване на околната среда и климата и биоразнообразието, включително съвети за прилагане на добрите земеделски практики и др.

Затова в новата ОСП отново ще има интервенция, която ще подпомага консултантски организации, като например Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и организации, отговарящи на критериите за областно, регионално и национално представителни браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти. Консултантите ще получават подпомагане по ПРСР, за да предоставят консултантски услуги, насочени към млади и малки земеделски стопани, горски стопани, които ще получават знания за

смекчаване на последиците от изменението на климата,

устойчиво управление на природните ресурси, защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта, интегрираното управление на вредителите и на добрата растителнозащитна практика и много други.

 

Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас