Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 01 Декември 2022

Ноември 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Март 2022
Селскостопанска академия продължава да генерира новости и иновации, но проблемът е в тяхното реализиране
Проф. Мартин Банов: Председател на ССА

Селскостопанска академия продължава да генерира новости и иновации, но проблемът е в тяхното реализиране

print

e-mail facebook

 

Проф. Банов, какъв бюджет е заделен за ССА за 2022 г.?

Съгласно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., одобреният трансфер към ССА е 32 310 200 лв. Увеличението на трансфера за 2022 г. спрямо 2021 г. е в размер на 774 000 лв. и е твърде недостатъчно, като обезпечава само повишаването на минималната работна заплата на 710 лв.

Това означава, че за втора поредна година ще бъде налице несъответствие в заплащането на труда на една и съща категория учени в научно-изследователските организации (ССА, БАН) и в държавните висши училища. Този проблем е породен от приетото през 2020 г. Постановление на Министерски Съвет (ПМС 371 от 17.12.2020 г.), регламентиращо минимален размер на основна заплата на асистент в държавните висши училища от 1300 лв. Прилагането на това постановление доведе до сериозни различия в заплащането (с около 40 %) на учени на еднакви длъжности в ССА и във ВУ, отговарящи на еднакви изисквания по закон (ЗРАСРБ). Това несъответствие ще задълбочи дългогодишните проблеми с привличането на млади изследователи и хабилитирани учени, с качеството на научните изследвания и интеграцията на аграрната наука към световната.

В тази връзка е необходимо в нашата бюджетна субсидия за 2022 г. да бъде осигурен допълнителен ресурс от 7 000 000 лв., който ще позволи достигане на основни работни заплати в ССА както следва: професор – 1 600 лв.; доцент – 1 500 лв.; главен асистент – 1 400 лв.; асистент – 1 300 лв.; увеличаване на минималната работна заплата на 710 лв. и увеличение на основната заплата на персонала, извън академичния състав, с 10 %. По този начин ще се осигури работна заплата за служителите с висше образование в ССА малко по-голяма от минималната работна заплата.

Има ли необходимост от съкращаване на кадри. Какво е положението с младите учени в ССА?

По отношение на кадрите, ние сме на минимума, бих казал, защото в момента общият състав на Селскостопанска академия е около 1800 човека, от които 479 са научни работници. Ще кажа една друга тревожна тенденция - застаряване на този състав, и то е логично, но все пак над 60 години са 40% от научните работници, което е сериозен проблем. Докато младите научни работници, при които горната граница е 35 години, са едва 11%. Ние все по-трудно успяваме да привличаме млади учени, защото ниското заплащане определено ги отблъсква от нашите институти.

През тази година какви приходи очаквате от стопанска дейност и кой институт или звено е първенец в това отношение?

Отново са заложени 16 млн. лева. По отношение на първенците, трудно е да се диференцират и не е правилно, според мен, но така или иначе те са различни посоките, по които се получават тези средства. При едни стопанската дейност е преобладаваща. При други са преобладаващи проектите.

Това, което искам да спомена, е, че Селскостопанска академия участва в 6 национални научни програми:

  • ННП „Здравословни храни за силна биоикономика“;
  • ННП „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“;
  • ННП „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“;
  • ННП „Млади учени и постдокторанти“;
  • ННП „Интелигентно животновъдство“;
  • ННП „Интелигентно растениевъдство“.

Тези национални проекти се финансират от Министерството на образованието и науката и са в рамките на няколко години.

Също така, ССА все по-активно включва съществуващата научна експертиза в дейностите на МЗм по разработване на политики и стратегии за следващия програмен период. Предложени и на този етап са одобрени две мерки, като част от адаптационните дейности за сектор „Селско стопанство“ в Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата 2020-2030:

  • Мярка за използване на устойчиви практики и сортове, отглеждане при специфични условия.
  • Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия.

Разкажете какви спечелени проекти имате по подмярка 16.1. Върху какви иновации работите?

Общо 11 проекта в 5 института с продължителност от 12 до 36 месеца.

  • Институт по криобиология и хранителни технологии
    • Иновативни технологични решения в производството на пъдпъдъчи яйца;
    • Разработване на иновативни биостимуланти за нуждите на селското стопанство.
  • Институт по аграрна икономика
    • Дигитализиране на веригата на стойността на продуктите от биологично пчеларство;
    • Интернет платформа "Всичко за овцете".
  • Институт по зеленчукови култури „Марица“- Пловдив
    • Устойчиво биологично управление на почвеното и хидропонно агропроизводство с полезни микроорганизми;
    • Разработване на иновативни методи за контрол на основните неприятели по оранжерийните култури чрез производство и интродуциране на биоагенти (полезни насекоми) за биологичен контрол върху тях;
    • Устойчиво развитие на екосистемите чрез внедряване на методи за мониторинг и биологичен контрол.
  • Земеделски институт - Стара Загора
    • Интернет платформа "Всичко за овцете";
    • Насекомо. Въвеждане на високоиновативни технологии при хранене на бройлери и кокошки - носачки за подобряване на тяхното здраве и качествени показатели на техните продукти.
  • Институт по животновъдни науки – Костинброд
    • Разработване и внедряване в практиката на нови методи за повишаване на репродуктивните способности на пчелните семейства;
    • Оперативна група „Национален център по коневъдство“.

По тези проекти нещата тръгнаха с голям ентусиазъм и с голямо желание на научните работници, но в същия момент възникна един проблем и той е свързан с финансирането. Какво имам предвид. Съгласно правилата, ние трябва предварително да финансираме проектите – това няма как да стане и препятства тези проекти като тяхното крайно подписване и реализиране.

Могат ли българските учени да бъдат в помощ на земеделците от отношение на зеления преход, внедряване на иновативни практики, внедряване на нови сортове?

Селскостопанска академия е единствената специализирана научна структура в страната за изследователска, консултантска и научно-приложна дейност в областта на земеделието, свързана с реализиране на стратегическата цел за продоволствената сигурност и подобряване качеството на живот. Понастоящем Академията представлява регионална мрежа от научни институти и опитни станции, извършващи научна, образователна, приложна и консултантска дейност, които са потенциално силни участници в местната икономика и допринасят за развитието на регионите. ССА има изграден и доказан потенциал и върхови постижения в областта на растителната генетика, селекцията и агроекология.

С какви нови разработки може да се похвалите?

В институтите на ССА през годините са създадени, утвърдени и получили сертификати от Патентно ведомство много голям брой сортове и хибриди при всички важни за българското земеделие култури – полски, фуражни, зеленчукови, овощни и лози, декоративни. Над 92 % от всички сертификати за признати сортове в Патентно ведомство на страната са собственост на ССА. Освен това са регистрирани и над 160 изобретения и полезни модели.

Новопризнати сортове през 2021 г. – 10 бр.

  • Ечемик сорт „СИЕЛА” - ИЗ, Карнобат;
  • Овес сорт „ХЕКТОР”– ИЗ, Карнобат;
  • Царевица – хибриди „Кнежа 320”, „Кнежа 565”, „Кнежа 648”, „Кнежа 564”, – ИЦ, Кнежа;
  • Пшеница сорт “Мореса” – ДЗИ, Г. Тошево;
  • Фасул сорт “ПУКЛИВ ДВЕ” – ДЗИ, Г. Тошево;
  • Пипер “ПЛОВДИВСКИ РАТУНД ПС2” – ИРГР, Садово и АУ, Пловдив;
  • Пипер ”САДОВО М” – ИРГР, Садово и АУ, Пловдив.

През 2021 г. в официалния бюлетин на Патентното ведомство са публикувани 9 заявки от структурните звена на ССА за нови сортове растения. Така че, традиционно ССА продължава да генерира новости, да генерира иновации. Проблемът е в тяхното реализиране. Научният работник трябва да създаде сорта. Да го наложи. Да го лицензира. След което трябва да започне да го произвежда. Накрая - да го продава и на последно място . го рекламира. Това се очаква от научния работник. Няма как!

Как популяризирате новите научни разработки?

Рекламата ни е изключително занемарена поради липсва на средства. Всички виждаме мултинационалните компании, които търгуват със семена, препарати и торове, какви средства отделят за реклама. Ние тепърва се опитваме да излезем от тази анонимност. В едно интервю за БНР си говорихме с журналистката, че Селскостопанска академия много хора не я знаят като Академия. Когато стане дума за ССА, се казва: А, да - БАН. Ние се опитваме да преодолеем това непознаване и да започнем често да се появяваме, да се рекламираме и да станем разпознаваеми.

С какво българските сортове са по-добри от вносните?

Миналата година Селскостопанска академия направи един доклад за негативните последици от сушата през 2021 година. Този доклад беше поискан от МЗм. От него стана ясно, че българските сортове, които са създадени в ССА, по време на тази екстремна суша, са показали много по-добри резултати, отколкото вносните сортове. Като пример мога да кажа, че сортовете ечемик, които са създадени в Института в Карнобат, при тези условия, дадоха два пъти по-високи добиви. Това го пише в доклада. Този доклад е публикуван на сайта на МЗм и никой не е възразил срещу него.

Ние отдавна твърдим, че сортове, които се създават в България, имат по-добра приспособимост към нашите климатични условия и е нормално те да дадат по-добри резултати, отколкото сорт, създаден за друго място и при други условия.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Март 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
От компютрите - до живота на село
Тони Кичуков: Започнахме да гледаме животните като домашни любимци, но не се прави така. Това е бизнес!

Биопроизводителят Калоян Съев – пример за мераклийска работа
Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Инвестиции, сдружаване, роботизиране на работните процеси в сектора на плодовете и зеленчуците
Заради високата цена на енергията, преработватели сами си произвеждат ток чрез фотоволтаици

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg