Цифровизацията може да бъде внедрена във всяка една от деветте цели на ОСП, каза председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която взе участие в първия уебинар от Академия „Умно земеделие" на тема „Цифровизация на българското земеделие в ОСП 2023 - 2027".

А деветте цели на ОСП са:

• гарантиране на справедливи доходи за земеделските стопани
• повишаване на конкурентоспособността
• възстановяване на баланса на силите в хранителната верига
• действия за борба с изменението на климата
• грижа за околната среда
• опазване на ландшафта и биологичното разнообразие
• подпомагане на смяната на поколенията
• жизнеспособни селски райони
• запазване на качеството на храните и здравето

Светлана Боянова подчерта, че в стратегическите планове на държавите членки трябва да е посочено каква е стратегията им за цифровизация на земеделието.

Ето как трябва да се случи цифровата трансформация на едно земеделско стопанство – на първо място, стопанинът трябва да бъде консултиран и посъветван относно решаване на конкретни проблеми в неговото стопанство, на второ място е важно да придобие цифрови умения, следва тестовият период на избраната цифрова технология и накрая е инвестирането в нея.

Ето и как се случва този процес с помощта на конкретните интервенции в ПРСР:

Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет – предвижда се на най-малко 4 000 земеделски стопани да бъде предоставен консултантски пакет, свързан с използването на цифрови технологии в стопанството. Това е включено в Консултантски пакет 10, който ще се предоставя на малки, много малки и млади земеделски стопани.

Професионално образование и придобиване на умения – предвижда се подпомагане на семинари и демонстрационни дейности, свързани с използването на цифрови технологии, от които прогнозно ще се възползват над 21 000 земеделски стопанства.

Подкрепа на оперативни групи в рамките на ЕПИ – ще се подпомагат с приоритет проекти, предвиждащи използване на цифрови технологии, където се очаква над 70 земеделски стопани, участници в оперативни групи, да се възползват от иновативните решения чрез директна подкрепа по интервенцията.

Инвестиции в земеделски стопанства – ще се подкрепя внедряване на нови технологии, които са пазарно ориентирани и насочени към инвестиции и диверсификация на производствата. Предвижда се подкрепа за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, приложения и уеб-инструменти за цифровизация на земеделието.

Светлана Боянова представи и Farm sustainability Tool /FaST/ - Електронен инструмент за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества, който ще бъде разработен от страните членки. В това цифрово приложение, което трябва да стартира от 2024 г., ще се предлагат:

• Балансиран състав на хранителните вещества на полево равнище
• Законови изисквания по отношение на хранителните вещества
• Данни за почвите въз основа на наличната информация и анализи
• Данни от интегрираната система за администриране и контрол ИСАК, които са от значение за управлението на хранителните вещества

Цифровизацията на земеделието може да бъде подпомогната и чрез Плана за възстановяване и устойчивост, по който се очаква да има приеми от септември, съобщи председателят на Института за агростратегии и иновации.

Отварят прием по подмярка 6.1 тази есен

През октомври или ноември се очаква да бъде отворена подмярка 6.1, популярна у нас като Млад фермер. Експертите от Националната служба за съвети в земеделието отново ще извършват безплатни консултантски услуги за земеделците. Приемът ще продължи от два до три месеца. За да може един фермер да кандидатства, неговото стопанство трябва да има икономически размер, измерен в стандартен производствен обем между 8 и 16 хиляди евро, каза в студиото на АГРО ТВ Делян Георгиев, началник отдел „Консултантски услуги по национални и европейски програми“ в НССЗ.

„Допустими са кандидати, регистрирани по Наредба 3, които са на възраст до 40 години, включително. Те трябва да са започнали стопанска дейност не по-малко от 24 месеца от датата на подаване на заявлението за финансова помощ.

Размерът на финансирането е 25 хил. евро, като то се изплаща на два транша – половината в началото, след подписването на договор между кандидата и ДФЗ, а втората половина – след извършена проверка на младия фермер“.

В консултантския пакет, който експертите на НССЗ осъществяват на територията на цялата страна, е включена и безплатна почвена проба, както и съответен агрохимичен анализ.

„Няма много време до месец октомври, затова призовавам младите фермери, които са решили да кандидатстват по 6.1, да потърсят нашите консултанти. На интернет страницата на НССЗ стопаните могат да намерят всички адреси и телефони на нашите областни офиси. Провеждаме и мобилни приемни – в местните кметства или общински земеделски служби, графикът за които също е оповестен на интернет страницата на службата.“

Поради разширяване на своята дейност, Националната служба за съвети в земеделието обявява конкурс за 64 свободни позиции за експерти в цялата страна. Документи се приемат до края на месец юли. Повече информация можете да намерите отново на сайта на НССЗ.

 

Приемат се проекти по подмярката за провеждане на демонстрационни дейности и действия по осведомяване

 

Подпомагането е насочено към повишаване на знанията и подобряване на уменията на земеделските и горските стопани

Управляващият орган на Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г. обяви процедура по подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“.

Подпомагането по нея е насочено към повишаване на знанията и подобряване на уменията на земеделските и горските стопани и на заетите лица в техните стопанства чрез постигане на подходящо ниво на техническо и икономическо обучение и увеличаване на капацитета за достъп на знания и информация в областта на селското и горското стопанство.

Чрез разпространение на знания и усъвършенстване на уменията в земеделието и горското стопанство се цели подобряване на човешкия потенциал, осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения в областта на управлението и бизнеса, новите технологии, качеството и безопасността на продуктите, биологичното производство и устойчивото управление на природните ресурси, включително възобновяемите източници на енергия.

Допустими кандидати по процедурата са висши училища, професионални гимназии, научни институти, научни центрове и опитни станции, които разполагат с опитни полета за провеждане на демонстрации.

Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение, представено от един кандидат по процедурата, е до 977 900 лева. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 29 337 000.00 лв.

Симеон Караколев: В новия стратегически план има доста повече възможности за животновъдите

„НОКА е една от малкото животновъдни организации, която участва в ТРГ по разработването на Националния стратегически план и не мога да кажа, че нашите предложения не се чуват. Не всичко, което предлагаме се приема, но значителна част от нашите предложения се вземат под внимание“, каза в студиото на АГРО ТВ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

По думите му „в някои от изпратените бележки на ЕК не виждаме по-специален резон, стратегическият план е един политически акт, който се изработва при управлението на три политически кабинета, вероятно ще бъде финализиран при четвърти или пети. Въпросът е да се поучим от грешките си в предишните програмни периоди.“

Караколев заяви, че към момента у нас почти няма сдружаване на фермерите и в новия програмен период трябва да се работи сериозно в тази посока. Още повече, че ще има допълнителни стимули за сдружаването - примерно 70% грант в инвестиционните мерки за фермери, които са сдружени в групи и организации на производители, като таваните на тези проекти ще бъдат по-високи.

Според Караколев новият стратегически план дава доста повече възможности за животновъдите, но едно от основните изисквания е фермерът да има земя. „Алармираме от доста години, че има доста пропуски в Закона за стопанисване и ползване на земеделски земи, които към 2016 г. са дали приоритет на фермери, стопанисващи пасища на десетки километри от техните стопанства. А това лишава хиляди животновъди от възможността да ползват пасища в собственото си населено място. Правим постъпки да се промени законът – първо приоритет да се дава на местния животновъд. Трябва да се прекрати този пасищен туризъм“, категоричен е съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

„Не виждам нищо страшно в преработката на оборския тор“, каза Караколев по повод коментари на животновъди, че ще бъдат принудени да произвеждат биогаз и да правят инвестиции в оборудване. „За преработка се счита неговото компостиране, уточни той и допълни, че „инвестициите трябва да бъдат по-скоро в необходимата механизация. И животновъдът ще получава средства за тази преработка, като може да получава подпомагане и за неговото използване за наторяване на нивите, ако ги има. Държавата трябва направи така, че примерно някои от тръжните сесии при отдаване на земи от ДПФ да бъдат достъпни само за животновъди. Защото много от животновъдите са фуражно зависими и без обработваема земя са неконкурентоспособни.“

Българският земеделец е отговорен, когато говорим за употребата на ПРЗ и опазването на почвите

Зелената сделка предлага нов модел на икономически растеж, основан на чисти технологии и цифровизация, който не води до свръхексплоатация на ресурси. Преходът към устойчиви продоволствени системи е заложен в стратегията „От фермата до трапезата“, в която са разписани конкретни цели по отношение на земеделието и производството на храни. До 2030 г. трябва да бъде намалено използването на пестициди, на изкуствените торове и препарати и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Всичко това не означава забрани и санкции, а поетапна работа, много знания и достъпна информация.

Заради Зелената сделка ще се обърне повече внимание на опазването на природата, посочи Венцислав Върбанов, земеделски производител и председател на АЗПБ. Самият той опазва почвеното плодородие чрез прилагането на консервационно земеделие.

Бъдещето е в биологичните продукти, защото така ще получим ефекта, който цели Европа – опазване на околната среда и пчелите, каза лозарят Даниел Ангелов.

„Българският земеделец е далновиден, интелигентен и в голяма степен прилага голяма част от амбициозните цели на новата ОСП, категорична е Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Във всяко едно българско стопанство се прилагат добри земеделски практики. Това е положителното на практика – че за да получиш субсидия, трябва да спазваш определени правила. Българският земеделец е отговорен, когато говорим за употребата на ПРЗ и опазването на почвите. Голяма част от колегите ползват програми за сигнализация при поява на болести. Ние не сме фенове на безпредметното хвърляне на тор, на ПРЗ, защото това струва много пари.“

По думите на Жекова всяка държава трябва да се съобрази с индивидуалните особености на земеделието си, когато става въпрос за залагане на интервенции в Националните стратегически планове. „България разполага с едно невероятно богатство – така наречените полезащитни пояси. Това е уникална преимущество на Добруджа, създадено преди много години. Те са едно природно богатство, това са екологично насочени площи. Надяваме се ЕК да се съобрази с нашето искане да бъдат дефинирани като такива.“

Към момента Министерството на земеделието работи по промените в Националния стратегически план на България след получените бележки от страна на ЕК. Довършване работата по него, както и по Националния план за възстановяване и устойчивост и подготовката за тяхното прилагане обеща служебният министър на земеделието Явор Гечев.

Спас Пеев, млад фермер и агроном: Субсидията е един ключов икономически фактор, който дава финансова инжекция на стопаните

Семейната ферма на Спас Пеев разполага с 300 дка земя и близо 60 крави. Младият мъж е потомствен животновъд – бизнес, завещан от дядо му. „Той ме е учил на земеделие и на любов към животните и към земята. Най-ценното, което научих от дядо ми, е любовта към труда. Винаги ми е казвал, че за да бъдеш добър човек, трябва да умееш да работиш от сърце и от душа“, казва Спас и допълва: „Земеделецът трябва да е икономист, агроном, животновъд, дори ветеринарен лекар. Горд съм, че като завърших Аграрния университет в Пловдив веднага започнах работа като агроном. Добре ми е позната материята. От малък съм по полетата.“

Проблемите в земеделието са много, казва младият мъж - едни и същи от години.

„Проблемът със сушата го решаваме чрез напояване. Имаме инвестиция в напоителни инсталации - два пивота на поле от 500 дка. Поливката е сравнително качествена, но не много бърза. Имаме намерение за инвестиране и в капкова поливна инсталация. Другото, което правим, е да сеем подходящи хибриди с по-къса вегетация.“

За Спас е много важно почвата да бъде здрава и чиста, тъй като тя е ресурсът, който изхранва населението. „Ние се стремим да я опазваме по всякакъв начин. Използваме по-малко пестициди, по-малко торове и навременно прибиране на реколтата. Изключително важно е опазването и на биоразнообразието.“

Всеки един фермер, малко и много, е част от Общата селскостопанска политика. Според Спас тя дава доста добри възможности както на млади земеделци, така и на по-големи стопанства за развитие и просперитет.

През новия програмен период животновъдът има желание да кандидатства по мярката „Млад фермер“, също така и за модернизация на стопанството - закупуване на нова техника, която е по-производителна и по-икономична.

„Животновъдството е един труден отрасъл, който няма как да върви напред без механизация, а Европа дава възможност на тези по-малки стопанства, като нашето, да се модернизират. Да се закупят нови доилни зали. Да се облекчи човешкият труд.

В тези динамични условия, в тази криза, ако не е субсидията, според мен, животновъдството е мъртво. Субсидията е един ключов икономически фактор, който дава финансова инжекция на стопаните. Те разчитат на тези средства. Покриват се доста големи разходи с тях.“

 Град Троян е сред финалистите в категорията "най-добър органичен град" в европейски биоконкурс

Победителите ще бъдат обявени на официална церемония в Брюксел на 23 септември

Европейската комисия обяви финалистите за първите годишни награди на Европейския съюз за биопродукти. В т.нар. "кратък списък" са включени 24 проекта и индивидуални лица, които се състезават за 8 награди в 7 категории. Те бяха избрани сред повече от 200 предложения, подадени от 26 държави, а до финала стигат представители от 11 страни.

Отличия ще се връчват в категориите "най-добър биофермер", като в този раздел има награди за мъже и жени, най-добро органично малко или средно предприятие, търговец на дребно, ресторант, био област, регион или град. Единственият български представител е град Троян, който е сред трите избрани в категорията "най-добър органичен град".

Троян е изградил общински земеделски комплекс от органични оранжерии, овощни насаждения и пчелини, с акцент върху опазването на почвата и водата. Произведената продукция се използва за местните детски кухни и домове за възрастни хора. Така Троян поставя във фокус късите вериги за доставки и здравословната храна за децата.

Според организаторите на конкурса от Международното сдружение за биологично селско стопанство IFOAM финалистите в конкурса демонстрират иновативния потенциал на европейското органично движение и показват вдъхновяващи и възпроизводими примери за това как секторът допринася за стратегиите "От фермата до трапезата" и за биоразнообразието. Председателят на сдружението Ян Плаге изтъква, че настоящата климатична криза показва, че Европейският съюз трябва да се стреми да ускори работата си към агроекологичен и социален модел на земеделие, който е по-устойчив, по-справедлив, по-здравословен, по-интензивен на знания и основан на по-къси вериги на доставки.

Наградите са източник на вдъхновение за всички, които правят хранителната и селскостопанска система по-устойчива, използвайки потенциала и примера на органичните продукти. Критериите за наградите се основават на холистичните принципи на органичното производство – грижа, здраве, екология и справедливост. Системният подход трябва да доведе до преосмисляне на хранителната система, като я направи по-независима от външни източници, по-малко интензивна и по-устойчива.

Победителите ще бъдат обявени на официална церемония в Брюксел на 23 септември, като едно от редица събития и дейности за отбелязване на новия ежегоден ден на ЕС за органични продукти.

Приеха новата стратегия за горите на ЕК

Устойчивото управление, основано на подхода “отдолу нагоре” е от ключово значение за запазването на горите в Европейския съюз и услугите, които те предоставят. Това се казва в проекторезолюцията относно новата стратегия за горите, приета от Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европарламента.

В одобрения доклад, изготвен от германския депутат Улрике Мюлер от Обнови Европа, се подчертават важността и разнообразието на горите и се отправя призив за устойчиво управление, разработено съвместно със собствениците.

Признавайки множеството екосистемни услуги и социално-икономически функции, които горите предоставят, включително смекчаване на изменението на климата и създаване на повече от два милиона работни места, евродепутатите настояват за балансирано прилагане на стратегията. Дървото е единственият природен възобновяем ресурс, който може да замени енергоемките материали. Следователно в доклада се предлага Европейският съюз да подкрепи по-широкото използване на варианти за заместители на основата на дървесина. Управлението трябва да се развива на национално, регионално и местно ниво. Аграрната комисия призовава за обща дефиниция и картографиране на първични и стари гори, които имат ключова роля за опазването на биологичното разнообразие, улавянето на въглерод и осигуряването на прясна вода. Докладът предлага да не се подкрепят монокултури от фондовете на Европейския съюз.

Депутатите отчитат, че повече от половината от наличните средства не са използвани за горски мерки. Затова призовават държавите членки да премахнат административните тежести за използването на текущите средства. В тази връзка специално внимание следва да се обърне на дребните горски стопани, които създават значителен дял от частните собственици.

Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас