Повече от 30 години живеем в условията на преход, но до момента нито едно правителство не е проявило политическа воля да застане зад един базов документ, който да определя устойчивото и дългосрочно развитие на българския аграрен бизнес. Какво мисли по този въпрос българската наука? Питаме автора на една от добрите стратегии за развитие на българското земеделие – акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен център към СУ „Св. Климент Охридски“.

„Една стратегия не трябва да бъде разглеждана в чисто земеделски смисъл – тя трябва да обхваща всичко – от полето, през техниката и технологиите, през екологията и биоразнообразието, до храната на масата и здравето на българина. Защото имаме уникални дадености да произвеждаме. Трябва да знаем къде сме след 20, след 30 години. Защо не и до края на столетието. Просто трябва да спрем да се дърляме напразно и все да се делим. Крайните позиции не са полезни за никого“, казва академикът.

Вече трета година светът е в различни турбуленции – пандемия, война, геостратегически размествания и произтичащите от тях кризи – икономически и политически. У нас картината не се различава съществено. Българските земеделци отново са изправени пред неизвестното. В такива времена съвсем логично изниква въпросът – защо нямаме национална стратегия за развитие на българското земеделие, която всички правителства да следват, независимо кой е на власт.

„Няма развита икономически държава, която да не следва дългосрочна национална стратегия за правене на бизнес. Тя обаче трябва да е гъвкава. Защото виждаме колко бързо се променя светът. До вчера говорехме за зелени политики, днес говорим за продоволствена сигурност. Трябва да сме подготвени и да имаме отговор на новите предизвикателства.“

Една трета от света около нас страда от недостиг на храна. В Африка милиони умират от глад. Балансът очевидно е труден, но крайно необходим. И не защото е филантропско, а защото всички сме хора. България обичайно пребивава в... безвремие.

„Световната банка раздаде колосални средства на различни държави, за да стабилизират своите икономики при сегашните кризи. Не съм чул обаче България да е сред тях.“

За пореден път сме разделени – във вихъра на всички възможни кризи, това изобщо не е добра новина. Защото въпреки всички дадености, България е на опашката по редица показатели, включително по здравословен начин на живот.

Устойчиви модели в земеделието, съобразени с почвено-климатичните условия във всеки регион на страната – това е верен ключ към успешна и дългосрочна стратегия за развитие на българския аграрен бизнес, казва академик Атанасов. И дава примери.

„В Добруджа и в Монтанско ще развиваме конвенционално земеделие – силно продуктивно. В планинските и полупланинските райони, които заемат 33% от територията на страната – биологично земеделие, но по строги модели. Има средства, стига държавата да иска да изпълнява една такава дългосрочна стратегия. На нас, учените, трябва да ни се възложи – в рамките на една година да разработим примерни модели за развитието на аграрния бизнес – по региони. Просто трябва да седнем на една маса. И да гледаме в една посока.“

Трябва да се гледа напред, а създаденото вече – да се пази и надгражда. Пребиваването в социални клишета и предразсъдъци не носи ползи за никого. Академик Атанасов не разбира защо България не промотира като добър пример едрите и мащабни земеделски стопанства у нас – в това отношение страната ни е уникален случай, смята той. Те трябва да бъдат показвани като успешни аграрни бизнес модели.

„Тъкмо тези модерни стопанства могат да се окажат притегателна сила за младите българи, които искат да се занимават със земеделие. А и в крайна сметка няма голямо значение дали си едър, среден или дребен – рискът винаги е един и същ, защото всички работят във фабрика под открито небе. Но би било глупаво да загубим онова, което вече е изградено и работи устойчиво. Напротив, трябва да го развиваме и да го даваме като пример. С идеята какво ще оставим на нашите деца и внуци.“

Пътят пред българския аграрен бизнес може успешно да бъде начертан от българската аграрна наука – уважавана навън и не съвсем долюбвана у нас.

„В една нова стратегия може да влезе и генетичното разнообразие – в това отношение България е уникална страна – ние сме на четвърто място в света по този показател - със своите ценни сортове плодове и зеленчуци, с билките, с лечебните растения – това е огромно богатство. Имаме ценни растения със съединения, които организмът по никакъв начин не може да си набави. И това е естествен начин да сме здрави, природата ни спестява усилията да бъдем здрави. Нямаме, например, генбанка за изчезващите ценни и редки видове, а те са толкова много. Всичко това трябва да бъде част от една стратегия за правене на успешен аграрен бизнес, която да завършва с постигането на едно здравословно дълголетие, каквото сме имали през вековете.“

Имаме земя, имаме вода и си правим... кал. Ако не узреем до истината, че този път е пагубен в българското мислене, нищо добро не ни очаква. А има толкова възможности да бъдем здрави и спокойни хора – в лудия свят около нас.

Автор: Анета Божидарова

Целия материал четете в брой Септември 2022