Националният план за развитието на биоземеделието в България си поставя за цел увеличаване на биосертифицираните площи в новата ОСП до 10 процента. Именно затова са разписани редица мерки за стимулиране на биопроизводството и за популяризирането му.

„За нас е важно биологичният сектор да се развива, а за вас е важно да бъдете обединени. Колкото по-обединен сектор е биологичното производство, толкова по-силен ще става и толкова по-успешно ще си намери мястото сред останалите“. Това каза Антоан Чаракчиев, директор на Дирекция „Биологично производство“ в МЗм, пред биофермери по време на Европейския ден на биоземеделието.

Експертът посочи, че земеделското министерство предприема мерки за популяризиране на биологичните продукти сред потребителите. Предвидени са доста средства за информационни кампании.

По думите на Антоан Чаракчиев колкото повече биопродукти има на пазара, толкова цената им ще бъде по-достъпна за потребителите.

В Националния план за развитие на биоземеделието е предвиден по-голям бюджет и за международно представяне на българското биопроизводство. Биопродуктите ще имат по-засилено присъствие в училищните схеми и в общественото хранене, каза още Чаракчиев. Той посочи, че се предвижда увеличаване на възрастта на децата, които да получават продукти по Училищните схеми - до седми клас. Друга мярка е биопродуктите да бъдат застъпени в общественото хранене - болници, общински столове, детски градини.

„Семейството на биопроизводителите, както в България, така и в Европа се разраства и то благодарение на амбициозните европейски програми и тенденции за увеличаване на площите с биопроизводство до 20-25 процента в европейски мащаб, каза производителят на биомалини Божидар Петков. – Основното, което искаме да постигнем, са пазарите. Второто нещо е да имаме подобрено производство и преработка и третото нещо е да се увеличи субсидирането и вниманието към биопроизводителите, както и да се намалят административните тежести.“

Добра новина, макар и общоизвестна, е че страната ни държи челни позиции по брой биосертифицирани пчелни семейства. „Тази тенденция е в последните 4-5 години, като успяхме да постигнем едно много добро ниво на производство и да осигуряваме много качествен продукт, като реално 80 процента от биологичния мед е за износ“, каза младият пчелар Петко Симеонов. Според него е необходима масирана информационна кампания за затвърждаване на потребителското доверие в биопродуктите. Потребителят трябва да знае, че биологичният продукт е с гарантирано качество и е произведен при определени условия.

Петко Симеонов посочи, че за да се стимулира производството на биопродукти и за намаляване на цената им е необходимо компенсирането на допълнителните разходи на биопроизводителите и от друга страна - да се работи с цялата верига на доставки, защото надценките в търговските вериги са изключително високи. Ако има коопериране между производителите, може да се получи намаляване на стойността на крайния продукт.

„Ние продаваме здраве. Зеленчуци без никаква химия“, каза Стоян Симеонов и посочи, че биопродуктите имат много повече вкусови, хранителни и ароматни качества и затова са малко по-скъпи от конвенционалните. Не е за пренебрегване и влагането на повече ръчен труд при биоземеделието.

„Био-то има четири много важни предимства, посочи Веселина Ралчева, член на УС на БАБ. - Първо се опазва околната среда. Второ – био-то е по-здравословно, няма никакви остатъци от химични препарати. Трето – био-то е производство, което съживява селските райони, тъй като те са най-подходящи за биоземеделие. Четвърто - все повече хора се ориентират към този вид храни. Това е една ниша, в която има по-голямо търсене. „Така че, логично е биоземеделието да бъде един сериозен приоритет във всички политики на страната“, е заключението на биопроизводителката от Панагюрище.

В деня на биоземеделието бяха раздадени био награди
Януш Войчеховски: Впечатлен съм от историята на всеки един от днешните победители

Европейската комисия обяви осемте победители в първите по рода си награди на ЕС за биологично производство. Макар да са от различни държави - Австрия, Белгия, Хърватия, Франция, Германия, Италия, Испания и Швеция, всички те представляват растежа и иновациите в европейския сектор на биологичното производство и веригата за създаване на стойност, както и приноса на тези иновации за намаляване на въздействието на селското стопанство върху климата и околната среда. Първите награди на ЕС за биологично производство съвпадат с второто издание на Деня на биологичното производство в ЕС — инициатива, чието начало беше поставено преди година от Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.

По време на церемонията по награждаването европейският комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски заяви: „Впечатлен съм от историята на всеки един от днешните победители. Това са изключително отдадени на работата си хора, организации и институции, които са насърчавали - често при много трудни обстоятелства - биологичното производство далеч преди то да стане популярно. Те са от различни европейски държави, което показва, че биологичните продукти се ползват с популярност навсякъде и че високи резултати в тази област могат да бъдат постигнати в целия ЕС. Ето защо днешната проява ме изпълва с оптимизъм за бъдещото развитие на биологичното производство и за ползите, които то може да донесе за нашите земеделски стопани, селски общности и обществото като цяло.“

Тъй като нарастващото потребителско търсене на биологични продукти е предпоставка за развитието на биологичното производство, Комисията полага усилия за популяризирането на качествата на това производство и на ползите от него. С наградите на ЕС се отдава признание на многобройните участници по веригата за създаване на стойност в областта на биологичното производство, които са разработили иновативни, устойчиви и вдъхновяващи проекти с реална добавена стойност за производството и потреблението на биологични продукти. Тези награди се организират съвместно от Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, COPA-COGECA и IFOAM Organics Europe, като в журито участват също представители на Европейския парламент и на Съвета.

Бяха връчени осем награди:

Най-добър земеделски стопанин, занимаващ се с биологично земеделие - жена: Насарет Матеос Алварес от Испания. Г-жа Матеос Алварес стопанисва обект за биологично производство на гъби в Северна Испания. Тя е разработила уникален метод на отглеждане, който увеличава във възможно най-голяма степен качеството на продуктите, като същевременно ограничава до минимум използваните ресурси и намалява драстично потреблението на вода.

Най-добър земеделски стопанин, занимаващ се с биологично земеделие - мъж: Давид Пеич от Хърватия. Той управлява най-старото биологично стопанство в близост до Загреб, в което отглежда над 60 различни култури. Стопанството, което разполага със собствена пекарна и ресторант, организира образователни, обучителни и консултантски дейности.

Най-добър регион в областта на биологичното производство: Окситания в Южна Франция. Биологичното производство е приоритет за развитието на Окситания - в момента по биологичен начин се обработват 19 % от цялата земеделска земя в региона, т.е. 608 285 хектара, заети от 13 265 стопанства. Целта е до 2030 г. 30 % от цялата земеделска земя да се обработва по правилата на биологичното земеделие. Възприет е всеобхватен подход, включващ приобщаващо регионално управление и цялата верига за създаване на стойност — от производството до потреблението.

Най-добър град в областта на биологичното производство: Зеехам в Австрия. Градът е разположен в Северозападна Австрия и е част от мрежата Organic Cities Network Europe. Храната, която се приготвя и сервира в обществените столове, детските градини и училищата в Зеехам, произхожда изцяло от биологично производство. Благодарение на интензивното сътрудничество със сектора на туризма биологична продукция се използва също в заведенията за хранене и хотелите.

Най-добър биорайон в областта на биологичното производство: Associazione Bio-Distretto Cilento в Италия. Биорайонът Чиленто инвестира в местното и устойчиво производство на храни, като биологичното производство е свързано с инициативи в сектора на туризма – например, биоплажове и екотуристически маршрути. Тези действия подпомагат създаването на работни места, социалното сближаване и съживяването на региона.

Най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство: Goodvenience.bio от Германия. В това предприятие работят десет души, които произвеждат занаятчийски и биологични бульони, супи, сосове, подправки и растителни масла. Приоритет в неговата дейност е устойчивото, кръгово и иновативно производство, както и насърчаването на здравословното хранене, като за целта се поддържа блог с рецепти и готварски видеоклипове.

Най-добър търговец на дребно на биологични продукти: La ferme à l'arbre de Liège от Белгия. Този малък фермерски супермаркет продава още от 1978 г. биологични продукти от целия регион, като например месо и брашно. Дружеството обръща специално внимание на устойчивото и кръгово производство, използва зелена енергия, избягва опаковането и ограничава емисиите от транспорта, като работи предимно на местния пазар.

Най-добър ресторант в областта на биологичните храни: Lilla Bjers от Швеция. Lilla Bjers се намира на остров Готланд в Балтийско море и представлява стопанство за биологично производство с ресторант, прилагащи принципа „от семето до трапезата“. В стопанството, в което се отглеждат 300 различни култури, се полагат специални усилия за опазване на биологичното разнообразие и не се използват изкопаеми горива. Ресторантът се е утвърдил като център за обучение на млади готвачи и земеделски стопани, занимаващи се с биологично земеделие.

Кандидатури за първите награди на ЕС за биологично производство се приемаха от 25 март до 8 юни 2022 г., а 24-мата финалисти бяха обявени през юли 2022 г. Те бяха избрани измежду повече от 200 кандидати от 26 държави членки. Журито беше съставено от представители на Комисията, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, COPA-COGECA и IFOAM Organics Europe, както и от представители на Европейския парламент и на Съвета на ЕС.

В Плана за действие за развитието на биологичното производство в ЕС се очертават стъпките към постигане на поставената цел, според която до 2030 г. 25 % от земеделската земя в ЕС трябва да се обработва по правилата на биологичното земеделие, като се осигури и значително увеличение на биологичното производство на аквакултури.

Нарастването на биологичното производство ще доведе до ограничаване на употребата на химически торове, пестициди и антимикробни средства, както и до положително въздействие върху климата, околната среда, почвите, водите, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните - ключови цели на Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие. 

Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас