Веселин Хаджийски от село Кочево от пет години отглежда фъстъци, към момента има 500 дка с тази култура.

Фъстъците каква селекция са?

Садовска и в момента си правим наша селекция, която искаме да размножаваме, за да сме по-гъвкави с пазарите, защото добивите зависят от селекцията.

България е била много голям производител на фъстъци, но сега площите са намалели. Защо производителите са се отказали?

Културата изисква много ръчен труд и много хора се отказват, защото не могат да си позволят да си вземат машини и комбайни. И когато има внос на евтин фъстък от Китай и Аржентина, българският фъстък идва по-скъп и пазарът става по-труден и затова хората се отказват да отглеждат фъстъци. В Садово в почти всяка къща гледаха фъстъци, сега производителите се броят на пръсти.

Вие къде намирате пазар?

Аз се опитвам да разработя своя марка, като съм си направил цех за печене и пакетиране и се опитвам да ги реализирам сам в България. Но смятам, че износът е по-добрият вариант за производителите.

За кои държави изнасяте?

В момента изнасям само за Англия. Имам запитване от Германия.

Италианците са влюбени в Садовския фъстък. Какви качества има той?

В света е най-вкусен българският фъстък. Много е маслодаен. Няма нищо общо с китайския и аржентинския. Българският фъстък наистина е уникален.

Ако някой тепърва реши да се захване с тази култура, за какви трудности трябва да е подготвен?

Трябва да се допитва до нас, които вече сме в този бранш. Има доста тънкости. Да пробва и ако му хареса, трябва да се влюби в тази култура, защото е наистина трудоемка. Много е важно прибирането. Ако има дъждове – ядката покафенява и става непродаваема.

А болестите по културата?

Болестите не са толкова страшни. Имаме една гъсеница, която създава малко проблеми, както и фузариума, но вече семената са селектирани да издържат на тази болест и нямаме сериозни проблеми за момента. Също така, трябва да се направят анализи на почвата и pH да не надвишава 7.5. Почвата трябва да е песъчлива, защото когато е в чернозем, фъстъкът развива силна коренова система и после при ваденето има сериозни проблеми. Остават много фъстъци в земята, което е загуба.

Какъв е добивът от декар?

Средният добив е около 150 кг от декар, но за да ги получиш, трябва да влагаш торове, препарати, поливки. Ако не поливаш, добивът пада под 100 кг.

Имате ли браншова организация?

Направили сме. Около 30-40 човека сме.

Този сектор получава ли някакви субсидии?

Нямаме субсидии и подпомагане. Фъстъкът се води азотфиксираща култура и получаваме едни десет лева на декар като люцерната, а себестойността е сериозна, защото при фъстъците се влагат по 70-80 кг торове на декар. Много е ръчният труд, плащаме и високи надници.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Октомври 2022