Смяна на ролите

„От нидерландците със сигурност можем да научим много. Навремето те са се учили от нас. Сега ние трябва да се учим от тях. Светлинни години сме изостанали от съвременното земеделие. Те са много добри в оранжерийното производство, откъдето можем да черпим много опит. Главно трябва да увеличим тонажите на производство, което те могат да ни научат. Трябва да направим производство, което да е конкурентоспособно, но за да имаме тези обеми, трябва да имаме качествена работна ръка, а тя не съществува“, каза Николай Колев, председател на Съюз на Дунавските овощари по повод посещението на Нидерландска мисия у нас през октомври.

Сдружаването – все още невъзможно

Изключително е трудно сдружаването в България. Ние сме се опитвали многократно, посочи Колев. „От 10 години се опитваме да направим такова сдружение, в което да членуват голяма част от членовете примерно на Съюз на Дунавските овощари, но то да е със стопанска цел и да има обща база, в която стоката да се събира, да се заготвя и да се доставя в големи обеми на крайния клиент. За съжаление, заради българския манталитет такова сдружаване почти е невъзможно. Хората не искат да се сдружават и не искат да правят отстъпки, защото в едно такова голямо сдружение трябва да има отстъпки. Трябва да има организация с общи сортове, с обща растителна защита, за да може в крайна сметка да получим един продукт, който да е със сходни качества и да се получи партидност на тази продукция. В противен случай всичко това няма смисъл. За съжаление, производителите не искат да правят такива отстъпки, което да доведе до това обединение.“

Микеле Санторели, чийто бизнес е свързан със земеделие и преработка на плодове, коментира, че в България няма сдружаване, защото „има голямо недоверие в страната. Това е основният проблем и в последните три години виждаме, че надделява материалното над ценностното и етиката и това пречи.“ Кооперирането би имало ползи при покупка на торове и препарати и правилно разпределяне на работната ръка. Съответно такива групи и организации трябва да получават повече субсидии, препоръчва Микеле Санторели.

В момента неговата компания работи върху проект с лешници, направен е разсадник, като посадъчният материал ще бъде сертифициран, за да изкупуват продукцията от фермери, които са засадили тези фиданки.

И Микеле Санторели засегна въпроса с липсата на работна ръка. „Без хора няма как да произвеждаме. Много от нас роботизират производството, където е възможно, но този процес не е толкова бърз, защото е свързан с инвестиции, технологии, промяна на процеси. Ние имаме 3000 декара, които са роботизирани и там работят около 15-17 души. Говорим за производство на череши и сини сливи, които не са насочени за прясна консумация, а изцяло за преработка.“

„За да се достигне до по-големите пазари, са нужни няколко фактора - количество, качество, постоянство и предвидимост на доставките, което за един малък производител е немислимо. Затова е нужно сдружаване, е мнението на Димитър Семерджиев от Хасково, който отглежда трайни насаждения - сливи, праскови, и зеленчуци на площ от около 50 декара. Произвежда си разсада. Има и агроаптека. Успешно е изпълнил проект по подмярка 6.1 от Програмата за развитие на селските райони, подкрепяща младите фермери. С получената субсидия е инвестирал в създаването на нови насаждения.

Той е по-оптимистично настроен и смята, че заради малките обеми малките производители могат директно да предлагат продукцията си по пазарите и по борсите и то на добри цени. „Идеята при мен е да се помисли за оптимизация на производството - примерно, замяна на някои сортове, които да са подходящи за механизирано прибиране, които по-често отиват за преработка.“

Поглед върху целия процес

В трите бизнеса – производство, преработка и продажби на плодове и зеленчуци е врял и кипял Митко Самоковски вече 24 години. Има 20 супермаркета в София, както и завод за преработка на замразени зеленчуци. „Познавам бранша от всяка една страна - на производителя, търговеца и преработвателя. Всеки има тежки проблеми. Основните проблеми, които виждаме в последните години, са може би 3 и те са базови. Първият е с цената на тока, особено за преработвателите, които имат огромен разход за енергия. Ние без да използваме някакви фондове тази година ще произведем 1 гигават електроенергия. Проблемът е, че разрешителните за фотоволтаици се дават от порядъка на 6 месеца до 1 година. Следващият етап на развитие ще са агрофотоволтаиците, които с нашето слънцестоене ще бъдат доста рентабилни за България. Така че, трябва да се забърза този процес.“

Другият проблем, според предприемача, е с работната ръка. Смята, че няма как да се справим без внос на работници.

Третият проблем, по думите му, е Турция, която е „китайският еквивалент на производител на зеленчуци.“

Като трудност за преработвателите той изтъкна още големия процент загуби след като продукцията е обрана.

„Когато една стока - плодове или зеленчуци, постъпи в една логистична база, загубите от разваляне могат да достигнат до 20 процента. Има артикули, които имат нужда от голямо охлаждане. Давам за пример българския пъпеш. Той идва от полето като акумулираща печка. За да го охладите, ще ви трябва огромно количество енергия.“

Нулев напредък

„През последните години в земеделието са се инвестирали милиарди. Съответно срещу тези милиарди не виждам много големи промени и това не говори добре“, звучи песимистичният извод на италианеца Микеле Санторели.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Октомври 2022