Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Понеделник, 06 Февруари 2023

Януари 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бизнес Брой: Октомври 2022
Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите

print

e-mail facebook

Все още няма фалити в бранша месопреработка – една добра новина, която съобщи Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите. Но на каква цена оцеляват предприятията?

„След като се повишиха цените на фуражите, се повиши и цената на суровината. До август свинското държеше ниски цени, благоприятни за преработвателите и потребителите, но след август има увеличение на цената на суровината между 15 и 20 процента. По коледните и новогодишните празници ще се наложи едно увеличение на цените на колбасите с около 10 процента“, каза Урджанов. Той посочи и един дългогодишен проблем - българската суровина не е достатъчна за месопреработвателната индустрия. Българското свинско е около 50 процента от необходимото количество за преработка, говеждото е около 20 процента, пилешкото е единствената българска суровина, която е достатъчна. Към момента е намаляло потреблението на по-скъпите бутикови продукти от месо. Храните с традиционно-специфичен характер са изцяло с българска суровина и се продават добре в България.

Месопреработвателите оцеляват, правейки инвестиции със собствени средства и намаляване на персонала. Те могат да кандидатстват по една единствена подмярка 4.2, като браншът не е включен в нито една от извънредните помощи, свързани с Ковид и войната в Украйна.

„Нямаме европейски пазари, защото се нуждаем от финансиране за участия по изложения. Изнасяме наши продукти за държави, където има българско население“, каза още председателят на Асоциацията на месопреработвателите.

Преработката носи добавена стойност

„През последните две години претърпяхме огромни загуби. Сега ежемесечно се вдигат цените на суровините, на опаковъчните материали, на енергията“, сподели Ерхан Фикретов, управител на фирма, която произвежда птиче месо. Бизнесменът се кахъри как ще отоплява птицефермата, в която отглеждат 100 хил. бройлера и 39 хиляди кокошки-носачки. Заради това, че птичето месо било изкупувано на безценица, се принудили да стартират преработка в консерви, за да добавят стойност. „Затова скочихме в дълбоките води на този бизнес.“ Правят и консерви от агнешко, телешко, говеждо, пуешко, но немалък процент от суровината е от внос. Продават на вътрешен и външен пазар.

Решение за справяне с високите цени на електроенергията

„Изтеклите две години са много трудни за бранша“, каза Анелия Недева, собственик на предприятие за преработка на пилешко месо. Заради високата цена на електроенергията решението, към което се насочили, е изграждане на фотоволтаична система, като кандидатствали по европейска програма, но докато чакат одобрение, теглили кредит. След като бъде изградена, ще си помогнат с около една четвърт от необходимото им потребление.

Компанията купува суровина от 2 големи български ферми, внасят пилешко и от Европа. Месечно произвеждат между 180 и 200 тона, а заетите в компанията са около 80 души. Процесът е транжиране, овкусяване и замразяване на цели пилета. Част от производството е за ХоРеКа пазара. Анелия Недева посочи, че има ръст на консумацията на бутиковите, ръчни продукти.

Покачването на цената на суровината е около 30-40%, но има и повишени цени на опаковките, които са скочили между 80 и 100 процента. „Това доведе до сериозни загуби, които все още компенсираме“, каза Анелия Недева и допълни: „Не сме усещали подкрепа от държавата. Започваме да мислим за внос на работна ръка.“

От високи изкупни цени на млякото се оплакват преработватели

„Има повишение в изкупната цена на млякото“, каза Илиян Илиев, който работи в млекопреработвателна фирма като мениджър ключови клиенти и дистрибуция. Фирмата изкупува суровина изцяло от български ферми. Млечните продукти продава в големите търговски вериги. Илиян Илиев сподели, че работата е по-специфична от гледна точка на това, че тези търговци искат да имат сигурност какъв продукт ще предлагат. „Който иска да работи с търговска верига, трябва да е сигурен в своето производство като количество и качество.“ Компанията акцентира на ориенталски млечни продукти, които са много търсени от клиентите.

„Всеки ден има увеличение на цената на суровото мляко. През последните две години тя е скочила от 50 до 80 % като себестойност. Съответно надценката в търговските вериги е от 20 до 40%“, каза Цветан Ревански, собственик на мандра за млечни продукти, специализирана в производството на кашкавал. Преработват краве, овче и козе мляко. Капацитетът е 35 тона на ден сурово мляко. Кандидатствали са подмярка 4.2 и се надяват да бъдат одобрени.

„Изкупната цена на млякото преди половин година беше до 80 ст. без ДДС, в момента е над 1,30-1,40 лв. без ДДС. Това е нормална цена за фермера, но тя рефлектира върху цената на крайните млечни продукти“, каза Николай Николов, регионален мениджър на млечна компания и посочи, че за една година цената на млечните продукти на фирмата са се оскъпили с около 20 процента.

Капацитетът на мандрата е 60 тона сурово мляко на ден, но преработват по-малко заради липсата на достатъчно суровина. Изкупуват от над 80 ферми. Изнасят част от продукцията, като най-голямо търсене има на овчи и кози млечни продукти.

Бутикови млечни продукти

 С интересни млечни продукти малка мандра привлича нови клиенти. Това са прясно биволско сирене с боровинки,

биволско лабне с копър и с прясна червена чушка, кашкавали с шарена сол, с билки и подправки. Това сподели Антон Антонов, който управлява семейна ферма в Плевенско, създадена от дядо му и баща му.

Първоначално са започнали само с крави, сега имат и биволи – до 200 животни общо. Преди три години инсталирали млекомат в Павликени, а след това направили и мандра по Наредба 26, като междувременно инсталирали още един млекомат.

Отначало стартирали производство на биволско сирене и смес с краве сирене, а след това - и кисело мляко, мариновани сирена, извара, лабне и кашкавал.

„Цената на млечните продукти се вдига заради горивото и високите сметки за ток, скъпите фуражи. Не можем да купим суровина на нормална цена – високите цени на царевицата, пшеницата и ечемика са заради оскъпяването на торовете и ПРЗ. Затова не мислим за нови инвестиции“, сподели Антон Антонов.

По-свито потребление на консервирани плодове и зеленчуци

Въпреки тежката криза, предприятията оцеляват благодарение на успешния мениджмънт и възможностите на фирмите бързо да пренастройват производствените си програми, количества продукция и смяна на пазари. Това заяви Антоанета Божинова, изп. директор на Съюза на преработвателите

Въпросът с липсата на българска суровина и на работна ръка винаги е стоял на дневен ред, но в момента по-страшното е увеличението на цените на всички допълнителни материали – опаковки, енергоносители, а нестабилната политическа обстановка допълнително затруднява сектора, изтъкна Божинова. Фирмите в бранша отчитат по-свито потребление на консервираните продукти.

Проблемът със суровината идва заради цената. През тази година цената на суровините много се вдигна, но и на енергоизточниците, опаковките, посочи Зарко Серафян, представител на фирма, която произвежда консерви и миксове от подправки и работи основно с домашни рецепти. Със свиването на пазара, производството се свива и това води до намаляване на персонала, каза още той.

Оризовото брашно – новост на пазара

С нови асортименти брашна на пазара излиза компания, която разполага с три мелници в страната. Това каза Деница Койнова, търговски директор, и посочи, че освен традиционните продукти като брашно тип 500, пълнозърнесто, вече правят брашна и от царевица, лимец, ориз. Причината – вкусът на потребителя се променя, по-младите търсят повече безглутенови брашна. Вече имат запитвания за брашно от нахут.

Да! на българските сортове вина

 Винената култура на българина драстично се е повишила, а на българския пазар трябва да се предлагат местни сортове, категоричен е Петко Миков, собственик на изба и лозови масиви във видинския край. Компанията му се опитва да възроди позабравени сортове като гъмза, сторгозия и памид. От ркацители произвеждат оранжево вино, което се прави от бяло грозде по технологията на червеното. У нас се пият вина от вносни, модерни сортове, но Петко Миков апелира да се обърнем към родните сортове.

Въпреки че лозята са му над 50-годишни, той смята, че при добро гледане, могат да плододават и до 200 години. Такива примери има в Италия и Франция. Неговите са в перфектно плододаване. „Гроздето тази година е изключително качествено, с много малко пръскания, заради силното засушаване, което пък повлия на добива“, казва Петко Миков. Избата произвежда около 100 000 литра годишно. Изнася за Дания, Естония, Германия, Швейцария, Италия. Сега предстои износ и за САЩ на най-високо награденото вино от местен български сорт, но там не познават българските вина и пробивът ще е по-труден, смята предприемачът.

Конопът – полезно растение, но обект на забрани и регулации

С ползите от конопеното масло ни запознава фармацевтът Дориана Чакърова, чиято фирма внася продукти с масло от лечебен коноп и билки за външна употреба, предназначени за облекчаване на болки в опорно-двигателния апарат чрез регенерация на тъканите в дълбочина и за различни кожни заболявания като псориазис, например.

Тя разказа, че качествата на конопа са познати още от неолита. От него са правили въжета и платна за корабоплаването, върху конопа са се писали книги, от коноп се прави дизел. После растението бива забранено в световен мащаб, защото се създава сорт канабис мутос. Това спира развитието на промишления коноп. В днешно време започва възстановяване на конопеното растение в медицината. То притежава изключително ценен състав на ненаситени омега киселини, има противовъзпалително и болкоуспокояващо, антивирусно и антимикотично действие.

В България има специална регулация и не може всеки да отглежда коноп. Дава се разрешение от МЗм за определени квоти и критерии.

В България все още не може да се преработва коноп. Преработва се в съседни страни. В България се внасят готовите масла и се изнасят в държавите, в които това е разрешено, посочи още фармацевтът.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Октомври 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Интерагри с първи юбилей през 2023 г.
Даниел Минев, Изпълнителен директор на ИНТЕРАГРИ България: Стремим се да създаваме добавена стойност за нашите клиенти

При Но-тил – питай патило!
Опитът и принципът проба-грешка дават готовите решения на всички, които искат да правят Но-тил

AgroHub.BG – където земеделието среща технологиите
До април 2023 г. предстои създаването на Национален демо център в Пловдив

От IT сектора до... биолешниците
Стимулът - да отглеждам чиста храна, казва Калоян Гичев

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg