На 26 октомври 2022 г. – Димитровден, Селскостопанска академия (ССА) отбеляза „Празника на земеделската наука“ с делова програма и възобновено традиционно изложение „Даровете на природата“. Българските аграрни научни изследвания имат дълга традиция, чийто правоприемник е Селскостопанска академия. Пред Аулата в историческата сграда на Централна администрация на ССА беше представен експозиционен кът, посветен на 120 годишнината от рождението на големия български учен академик Павел Попов, като част от тържественото отбелязване „140 години земеделска наука в България“.

 

Днес изследванията на аграрните учени се характеризират с приемственост, дългосрочност и широк научен обхват. Академията осъществява допълнителни активности, свързани с научно обслужване на земеделието и хранителната промишленост; повишаване квалификацията на фермери и преработватели, информационна и издателска дейност за популяризиране на научни резултати. 

Академията се подрежда на 8-ма позиция сред първите 12 научни организации в страната, а по патентна активност – на второ място след Българската Академия на Науките.

Председателят на Академията проф. дн инж. Мартин Банов откри празника с поздравително слово към учените и работещите в сферата на земеделската наука. Гости на празника бяха представители на структурните научни звена, депутати от 48-то Народно събрание, високопоставени държавни и административни лица и престижни български учени, като акад. Атанас Атанасов и проф. Тотка Трифонова. Поздравителните адреси за празника поднесоха представителят на Президента Румен Радев, зам.-министърът на земеделието доц. Крум Неделков и други представители на институции и гости.

„Аграрният сектор се нуждае от селскостопанските учени. Това заяви заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков. - Благодарение на учените и институтите от системата на ССА се съхранява и развива растителния и животинския генофонд в България“. Той допълни, че е важен приносът им в създаването нови български сортове, които са не само в подкрепа на отрасъла, но и подпомагат устойчивото управление на природните ресурси и безопасността на храните.

Аграрният заместник-министър посочи още, че именно чрез родната аграрна наука през годините се развива производството на традиционни и знакови култури за страната, като бобови и фуражни, маслодайна роза и лавандула, твърда пшеница памук и тютюн. И коментира, че затова българските сортове плодове и зеленчуци са предпочитани от потребителите, както и че расте интересът на други държави към създадените в Академията сортове.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Ноември 2022