Доц. Янчев, скоро се завърнахте от животновъдно събитие в Португалия. Вашите впечатления?

Да. Много се радвам, че бях на това събитие. Всеки учен, представител на животновъдната наука, трябва поне веднъж да посети този световен форум с над 1400 делегати тази година.

Накъде гледа животновъдната наука - европейската, световната?

Европейската и световната наука, освен въвеждане на технологични нововъдения, е ангажирана да намали емисиите от парникови газове от животновъдството, без това влияе на качеството и количеството на животинската продукция и това е предизвикателството пред нея в момента. Най-голям интерес на този форум имаше в това направление.

Как практически ще се случи това намаляване на вредните емисии?

На първо място, чрез технологията на хранене и отглеждане да се намали количеството на метана. На второ място, започват все повече да се предлагат, макар и скъпоструващи, технологични решения за утилизация на амоняка и преработката му в азотни торове директно, които да се рециклират в растениевъдството.

Как ще се случи това?

Това са скъпи инсталации. Една инсталация за улавяне на метан и амоняк от кравеферми струва над 100 хиляди евро. Тази инвестиция трудно се възвръща от оползотворяването на азота чрез азотни торове, но тук правителствата и Европейският съюз трябва да помогнат чрез програми и проекти, за да може финансовото натоварване върху фермерите да не бъде толкова голямо и те да имат интерес да го правят.

Мислите ли, че фермерите имат нагласа да го правят или само по задължение?

Ако се подпомогне достатъчно, така че да се изплати по-бързо инвестицията, мисля, че ще имат интерес в това направление, тъй като натискът за редуциране на животните с оглед намаляването на емисиите също е много сериозен. Необходимо е увеличение на продуктивността за сметка на намаляване броя на животните и по този начин редуциране на емисиите, което не е най-добрият начин.

Как да се увеличи продуктивността?

Чрез развитие на генетика и селекция. От друга страна, може да се увеличи чрез хранене и технологии на отглеждане.

Как се справя Институтът в Костинброд с предизвикателствата?

Ние сме животновъден институт и се стараем да имаме от почти всички видове и категории селскостопански животни, като се започне от пчели, зайци, кокошки-носачки, коне, говеда за месо. Три вида стада овце имаме, млечно направление, месодайно, аборигенна порода -каракачанска.

За съжаление, трудно намираме начин да произведем продукт, на който да създадем добавена стойност и да предлагаме на пазара.

Но имате идеи това да се случи.

Разбира се. Имаме идеи, но те са свързани с проекти, с инвестиции. Надявам се да дойдат по-добри времена за животновъдната наука, тъй през последната година фермерите масово ликвидират цели стада. Непрекъснато се намалява поголовието на животните.

В каква посока се развива селекцията?

В говедовъдството ние няма българска месодайна порода. Имаше опити в това направление. Общо, взето са кръстовки между местни и доказали се утвърдени световни породи. Около 30 години отнема процесът на създаване и утвърждаване на нова порода. Тук трябва да работи много голям колектив от учени, а не е по силите на малък колектив или дори на един отделен научен институт да работи в това направление, но трябва да има интерес от страна на държавата какъв тип животни биха се създали и какво бъдеще имат, какъв интерес има от страна на фермерите да отглеждат тези животни от гледна точна на продуктивността, защото и кръстоските, и местните породи са по-ниско продуктивни от доказани европейски и световни породи животни. Общо взето, трудно е без държавна политика да се създаде и утвърди нова порода и да се поддържа после, защото породата, след като се създаде, трябва да има достатъчен ареал на разпространение. Другото нещо, което не трябва да се забравя е, че България има доста различни агроклиматични условия.

 

Целия материал четете в брой Ноември 2022