Планината е побеляла от многобройни стада с овце. Тишина, спокойствие и хармония витаят в местността Баш мандра в Родопите. Той – млад и силен, с гега в ръка. Ласкаво привиква овцете при себе си и те се бутат в него, за да получат парченце хляб. Като малки деца са. А той - усмихнат и щастлив. Това е неговото място, това е неговият живот. Това е Димитър Вършилов-младши. Животновъдството е в гените му. Младежът е осъществил мечтата си – на бъде на свобода, сред животните и природата. А любовта към тях е наследил от прадядо си. Носи името на дядо си, който цяла България познава като един от най-добрите овцевъди. Историята започва много години назад. Началото е поставено от бащата и брата на Димитър Вършилов-старши. „Преди години на брат ми се падна шестица от тотото – 20 000 лв. Закупихме 63 овце. Преди това баща ми е гледал говеда в ТКЗС. След 10 години броят на овцете достигна 3 000. След това се разделихме – на баща ми и брат ми останаха повечето овце, на мен - по-малко, но за няколко години увеличих бройката на 1200. Прогресирахме доста, но благодарение на държавата, защото има субсидии“, разказва фамилната история Димитър Вършилов-старши. Сега ползва 104 дка пасища под наем от общината, а преди години са имали 3000 дка. Днес синът му Георги и внукът му Димитър Вършилов-младши основно гледат животните, а дъщеря му Виолета върти мандрата.
„Гледаш ли животни – лишаваш се от много неща. Но трябва да обичаш животните. Не сме се отказали вече толкова години.“
И няма как да се откажат – защото четвъртото поколение във фамилията е поело щафетата. Димитър Вършилов-младши е израснал с овцете. Като малък цяло лято стоял в Родопите при животните. Работата не му тежи, работи с желание. „Това е моят избор“, усмихнато, подпрян на гегата казва младежът.
Димитър пасе животните, дои ги. Свикнал е със суровите условия в планината. Много често има бури – изведнъж притъмнява, небето и земята се сливат. „Криеш се някъде и се молиш да не те удари мълния. Чакаш слънцето да изгрее.“ Овцете - Сакарска и Каракачанска порода, също оцеляват на тежките условия в Родопите. Дават малко, но качествено и гъсто мляко.
Димитър учи в Аграрния университет в Пловдив, специалност Зооинженерство, трети курс. Всичките му състуденти имат семейни ферми с животни. Всеки иска да продължи напред и да развие семейното стопанство. Приятелите му също са овчари. По време на обучението посещават различни модерни ферми, но Димитър не се впечатлява от тях. Сърцето го дърпа към Балкана. Модерното фермерство не е неговото призвание. Мечтата му е била винаги да бъде овчар. „Няма как да замина в чужбина – как ще оставя този Балкан, този рахатлък.“
От планината слизаме в Брестник, където ни посреща усмихнатата леля на Димитър Вършилов-младши. Виолета Крушкова се хвали, че наскоро се върнала от изложение в Торино, където много са харесали млечните продукти на фамилията. И най-вече бялото саламурено сирене, което е уникално за нашата страна, също така – кашкавала с манатарката. Асортиментът включва още кашкавал с билки, с боровинки, с орехи, с гъби. Виолета сама ги прави и след това ги продава на фермерски пазари, на които се среща очи в очи с клиентите, много от които са редовни. Радва се на коментари от рода на: „Няма като твоя кашкавал“. Кризата обаче насочва хората към евтините продукти, в които едва ли има мляко, казва със съжаление Виолета, която е носител на наградата Фермер на Тракия през 2021 г.
Разказва, че откакто се помни родителите й гледат животни. А когато стане дума за дядо й Георги, сълзите са на очите й. „Той е един велик българин.“ Още навремето баба й била майсторка на млечните продукти. Сега Виолета продължава традицията. Въпреки че специалността й е инженер на машини и апарати в хранително-вкусовата промишленост, Виолета не си представя работа в офис. „Обичам да съм на педал, винаги в движение. Искам разнообразие.
Правя го с кеф и удоволствие и има резултати.“
- „Ти вече консултант ли си?“ питаме на изпроводяк Димитър Вършилов-старши.
- „Нещо такова“, отговаря той.
- Слушат ли те?
- „Нормално. Работят много яко. Те продължават“, казва с гордост.