Здравей Джейн, ти си един млад и динамичен човек, който е създал устойчив бизнес, свързан с намаляване разхищението на храна. Каква е статистиката за разхищението на храна у нас и в световен мащаб?

В Европа се разхищава около една трета от храната. Това са 33 процента или около 72 килограма на човек. В България изхвърляме 90 килограма средно на човек за година. За съпоставка, в Гърция изхвърлят около 140 кг на глава от населението за година. В САЩ изхвърлят 40 процента от храната. Рекордьор по разхищение на храна е Австралия - около 330 килограма от глава на населението.

Защо?

Заради лошо планиране. Неправилно съхранение. Презапасяване. Особено заради Ковид изключително много се повишиха количествата изхвърлена на храна. В Корея пък най-малко изхвърлят храна - между 20-30 килограма, като 90 процента от изхвърляната храна се рециклира под формата на компост.

Да последваме примера на Корея. Какви мерки предприемат корейците?

Още в най-ранна детска възраст се набляга на темата за разхищението на храна и за изменението на климата. Когато едно дете е наясно с проблема, то може да промени своето мислене. Това е ключът.

Ти си един от лекторите на поредица от лекции в столични училища за разхищението на храни, с подкрепата на проект, изпълняван от АГРО ТВ „ОСП – какво повече“. Как информацията се възприема от децата?

Тези лекции, които водим, са много важни, защото чрез децата ние достигаме до семействата им. Във всяка една лекция събираме по 40-50 деца. Имало е случаи, когато сме презентирали пред 150 деца. Чували сме от родители, пред чиито деца сме изнесли лекции, че детенцето настоява хладилника да се подреди правилно, да се ревизира каква храна има в хладилника и да се направи списък с необходимите продукти за пазар. Това е незабавна обратна връзка за ефекта от нашите лекции.

Не смяташ ли, че този образователен елемент трябва официално да влезе в училищните програми? Да бъде държавна политика?

Трябва на по-високо ниво да се ескалира тази промяна, като това се заложи в учебната програма. В България има над 70 хиляди учители. Може би 10-20 процента от тях са под 30-годишни и те имат по-иновативно мислене. Най-добре е самите учители също да бъдат обучавани и те да предават знанията си на учениците, да има и наръчници с полезни съвети.

В европейската стратегия от „Фермата до трапезата” е заложено драстично намаляване на хранителното разхищение. Можем ли да се справим?

В Зелената сделка е заложено на 50 процента да се намали разхищението на храна след 7 години. Трябва да обясни с прости думи на потребителите какво означава етикета, защото немалка част от храната се изхвърля от неразбирането на етикетите, а най-голямо количество храна изхвърляме вкъщи.

Ти си живяла в Италия. Какви мерки прилагат там? Разхищават ли много храна? Твоите впечатления.

В Италия горе-долу са като в България. Но там има много мобилни приложения, които се борят с хранителното разхищение. Например, в по-големите вериги и супермаркети има динамични сензори, които отмерват срока на годност на храната и с наближаването му се прилага по-голям процент отстъпка и хората купуват храна с по-скоро изтичащ срок на годност. Във Франция, което много приятно ме изненада, със закон задължиха всички производители и супермаркети да даряват храна. Там е абсолютно незаконно да изхвърляш храна. А в България се плаща ДДС за дарение на храна, което е демотивиращо за бизнеса.

В България също започнаха да навлизат мобилните приложения, свързани с намаляване разхищението на храна. Такъв пример си ти и твоя екип. Наричате се спасители на храна. Как работи приложението?

Идеята да създадем българското приложение идва именно от Италия, където аз като студент започнах да го ползвам и си купувах храна с наближаващ срок на годност на 50-60 процента намаление. Видях, че такова нещо няма в България и реших да го създам.

В България как се възприема приложението?

В началото определено беше трудно, тъй като самият бизнес беше много скептичен. Вече успяхме да присъединим около 430 заведения като пекарни, сладкарници, ресторанти, които ежедневно спасяват храна.

Кажи ми няколко стъпки как да намалим с 50 процента разхищението на храна?

Домакинствата трябва да обърнат сериозно внимание на проблема, защото над 50 процента от цялото разхищение на храна се случва вкъщи. Най-баналният съвет е да пазаруваме със списък. Да не купуваме излишни неща и да си правим план кога ще изконсумираме храната, която сме сготвили. Ако не успеем, да я замразим във фризера. Бихме могли също правилно да съхраняваме храната, като четем на етикета къде е най-добре да се съхрани. Има продукти, които не трябва да се съхраняват заедно. Например, ябълката заедно с банана, защото ябълката спомага за по-бързото узряване на банана. Не на последно място - да четем правилно етикета, защото немалко количество храна с още живот в нея, годна за консумация, бива изхвърляна. Също така, трябва да се забрани със закон изхвърлянето на храна и да се облекчат условията при даряването на храна от търговските вериги.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Февруари 2023