На всички е известно, че месопреработвателите у нас работят с много малко българско месо. Една от причините е, че кланиците са много на брой и много малки като капацитет, коментира Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите. „Те не могат да ни предложат месото, което ни трябва. Затова ние ползваме месо от внос, който пристига охладено, във вакуум.“

По думите на Вътев фатална грешка е, че държавата насърчи изграждането на малки кланици и най-вече на кланични пунктове, за да могат фермерите да си правят директни продажби. Според месопреработвателя кланичен пункт трябва да има във всяка ферма, в която обаче се колят животни по необходимост – примерно, ако животното е счупило крак.

Кланичният пункт може да заколи 5-6 животни в седмицата и на кой ще ги продаде тези 5-6 животни – пита Вътев. Това е сбъркано и много погрешно, категоричен е той и препоръчва: Трябва да се кооперират животновъдите и да си направят големи, мощни, високоефективни кланици. А държавата в случая трябва да предостави максимално благоприятни условия това да се случи, примерно облекчавайки бюрократичните процеси при даване на разрешение за строителство. „Към момента цялата процедура е кошмарно тежка. Аз съм минавал три пъти през такава процедура и в момента съм в такава процедура. Просто ти идва да напуснеш държавата и не да правиш инвестиции.“

По отношение на създаването на земеделска камара мнението на Вътев е, че България е закъсняла с 30 години. Нашата страна е единствената в ЕС, която няма такава камара, посочи той. „Има смисъл от такова обединение. Трябва осъзнаване. Няма проблем, който да е решен, без да е осъзнат. Първо да си поговорим и да си осъзнаем проблемите и тогава ще започнат и да се решават.“

Една от ползите на такава организация е, че тя би неутрализирала сивата икономика в браншовете. „Във всички браншове има сива икономика, но очевидно нашата държава не желае да се справи с нея, или я устройва, или я подкрепя. Сива икономика няма там, където има мощни организации на производители, като аграрни камари, като браншови организации.“

Генерираната печалба вследствие на високите цени на храните в търговски мрежи не отива при преработвателите, категоричен е Вътев и допълни: „Преработвателите и животновъдите в общи линии сме на един хал.“

 Специално месопреработвателите биха могли да се кооперират в крайната фаза на производството, а именно - в нарязването и опаковането на продукти за търговска мрежа. „Ако си направим един централизиран завод, който да разполага с цялата техника за нарязване и опаковане, където всеки производител си ползва своите опаковки и бранд, но ползват една обща база за този процес, който е много скъп, тогава стават и ефективни.“

На въпрос дали ще се вдигне цената на месото, Вътев отговори така: „Нямам кристална топка, за да позная кога Китай ще започне да купува. В общи линии, цената на свинското месо в Европа зависи от това кога Китай купува и кога не купува. Започне ли Китай да купува, цената скача.“

Качествени ли са месните продукти? Според Вътев производителят и търговецът се борят за доверието на потребителя. Всеки, който иска неговите продукти да се ползват с по-високо доверие, той е коректен и почтен. „Има достатъчно контролни органи, които проверяват и контролират. Има лаборатории, които могат да установят дали съставът съответства на написаното на етикета. За мен ключовата дума е доверие.“

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Февруари 2023