Ти си способен човек, с награда за млад зооинженер. Ако отидеш на работа в някоя голяма ферма, няма ли да вземаш повече пари отколкото тук печелиш?

Може и да вземам повече. Но тук си на нещо твое. Стъпваш на твоя земя. Бориш се да оставиш нещо след себе си. Това е целта на занятието.

Трудно занятие…

Трудно занятие, защото най-важното е да има някой да го наследи. Да може да стъпи, да се изправи на твоите постижения и да надгражда, а не всеки път да стартира от начало.

Ти наследил ли си от баща, дядо този занаят?

Аз съм човекът, който развали наследството. В нашия род са много поколения доктори - майка и баща ми са доктори, обаче аз станах кравар.

Какво си учил?

Завършил съм френска гимназия в Пловдив. После отидох в София да уча Политология. Не я докарах до края. Избягах на една бригада в Америка, след което се върнах и директно дойдох на този красив язовир, който беше така един вид наследен. В един момент решихме, че условията за животновъдство са подходящи. На мен вече не ми се стоеше в София и реших да си дойда и да си пробвам късмета тук.

Френска гимназия, добре. Политология след това. Откъде накъде пък зооинженерство учиш?

Колкото повече интереси развива човек в себе си и умения - все някъде ще му влязат в употреба.

Ти си получил награда за млад зооинженер. С какво толкова и грабна сърцата на журито?

С какво съм ги грабнал - че ми се занимава, че съм нахъсан, че пламенно отстоявам интересите на сектора. За мен е важно това нещо да просъществува. Да има животновъдство.

Като те слушам, си мисля, че си авантюрист, който е склонен към промени….

Това ако не е една авантюра - да оцелееш толкова години на този кър, със сигурност е много трудно. Не смятам, че съм направил някакво друго постижение, освен че, успях да оцелея толкова години тук. Няма ток. Няма вода. През зимата навсякъде е кал. Транспорт трудно достига. Като цяло, се наложи да викаме неволята и да се научим повечето работи да ги правим сами. Това беше мотивацията да запиша зооинженерство в Аграрен университет Пловдив, за да мога да получа още умения, които да приложа в своята работа. Да се запозная с хора, които се занимават със сходна дейност.

Тъжно е това, което казваш - оцеляването като успех за българския животновъд.

То си е оцеляване. Най-големите проблеми на българските животновъди са посредниците в търговията. Ние сме едно първично производство, а пазарът е много далече от нас. Ние питаме на колко ще ни изкупят стоката. Даваш, за да се отървеш. Взимаш каквото можеш.

Да погледнем така - икономиката на твоето стопанство - колко животни имаш, как ги отглеждаш. Какви са разходите. Какви се реализираните доходи. Кои са спънките в тази верига?

Спънките са един милион. Първо. Ние сме на първия фронт между цивилизацията и природата. Тук трябва да балансираме - хем да правиш едно природосъобразно производство, хем пък да си актуален на един модерен пазар. Много е трудно. Аз съм заложил изключително на зелено отглеждане. Животните са свободно пуснати. В преход сме към месодайни.

Отглеждаме 70-80 животни във фермата. Толкова ни е капацитетът. Толкова работа можем да свършим. Нашата продукция я преработваме в цех на ишлеме, правим хубава бутикова продукция и с това реално оцеляваме, защото избягваме прекупвачите, хващаме по-добра цена на артикулите. Гоним висок клас продукти с добро качество.

Какви продукти?

 Каквото има в момента, сезонно. Примерно, в моята ферма разполагам и с пчелин. Имам овощна градина - сливи. Предлагам пчелен мед, освен телешките продукти. От сливите се правят някои продукти. От телешкото се предлагат саздърми, салами, луканки – всичко, което цеха може да произведе.

Къде ги продавате?

Директни продажби правим. Доставки по домовете. Предлагаме ги на изложения, на фестивали. Хората вече идват на място. Изпращат се продукти. Ние ги доставяме. Различно е. Подходът е различен. Трябва да си гъвкав, за да можеш да достигнеш до клиента.

Клиентите идват ли тук на пикник?

Идват. Фермата разполагаше с язовир преди да бъде развален договорът заради един ремонт. Имаше спортен риболов, който събираше доста хора. Както виждате, регионът е изключително чист. Свидетели сме на диви лебеди, които тази година ни зарадваха тук да дойдат да презимуват, което ни се случва за първа година. Напролет се радвам на черни щъркели, които също идват. Има диви патици и това всичкото нещо беше стимулирано от една дейност, която исках да започна. Аз пуснах десетина гъски на язовира и дивите видове като видяха, че тук няма проблеми и че животните си живеят спокойно и никой не ги притеснява, започнаха да идват. Така, че смея да твърдя, че доста се обогати биоразнообразието от момента, в който вече се извършва някаква селскостопанска дейност тук.

После ударът, който се стовари върху тази ти дейност…

Сериозен удар е, защото язовирът се стопанисваше от много години. И в следващия момент както имаш дългогодишен договор, идва една фирма и казва - ние ще правим ремонт. Този ремонт се прави в спешен порядък, за да се избегне проектиране. Няколко години бях инвестирал в това нещо и се поколебах дали да продължа, защото не се знаеше какво ще се случи с язовира. Вече язовирът не се управлява може би от една година, откакто е издаден ремонтът. Никой не го стопанисва. Съответно в община Хисаря никой не плаща наем. Това ощетява хората.

Каква е била бизнес логиката да се прави този ремонт и да се стигне до умъртвяване на всякаква дейност?

То няма бизнес логика. Ремонтът се извърши спрямо някаква житейска логика.

Като беше в Америка, не ти ли мина през ума да си останеш там?

Както бях в Аляска, природата е много красива и всичко е недокоснато от човека, прииска ми се. Но мен ме тегли да бъда в България. Не съм искал да лиша моите близки от възможността да бъдем заедно.

Родителите ти са лекари. Как погледнаха на твоя занаят?

Те са лекари и са толерантни хора. В крайна сметка те винаги са ми помагали много. Баща ми винаги се интересува какво става във фермата. И на него му е мило. От доста години е идвал тук. Помагал е някакви дейности да се случват. Мисля, че сме добър екип, въпреки че всеки се занимава в различна сфера.

Разбрах, че имаш брат - той не наследи ли професията на твоите родители?

Не. Той избяга в друга сфера. Отиде в IT сферата, така че ще се надяваме нашите деца все пак да закачат лекарския ген, наследен от нашите родители.

Как гледа твоята съпруга на избора ти?

На нея й е най-трудно, защото ме няма доста време. Работата е доста ангажираща, трудоемка. Сигурно се ядосва. Тя е в друга сфера. Педагог е, така че много различно живеем. Тя се занимава в Пловдив с деца в детски градини. Аз отглеждам говеда.

Малкото ти дете на колко годинки е?

На година и пет месеца - Димитър. Дъщеря ми е на 12 години, в момента учи и тренира художествена гимнастика.

Ти си учил политология, изкушен ли си от политиката?

Въобще не. Толкова съм отвратен от политиката, че вече не знам къде да избягам. Няма бранш, който да не е изкривен от някакви желания и ламтежи на определени хора. Говорим просто за алчност.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Април 2023