Александър Йоцев

- Г-н Йоцев, не смятате ли, че създадената от правителството експертна група за мониторинг на цените на храните от производител до търговец няма да дублира и обезсмисли ролята на Института по аграрна икономика и Системата за аграрнопазарна информация (САПИ)?

- Не само тези институти, но и доста други държавни учреждения също водят статистика и мониторинг на пазара у нас. Като започнем от НАП, минем през двете агенции – за защита на потребителя и за защита на конкуренцията. Правят го и Националният статистически институт и всички отговорни ресорни дирекции на поне две министерства. Всички те би трябвало да се занимават и да имат поглед върху пазара и на храни у нас. Много ми е интересно каква ще е дейността на планираната от правителството експертна група за мониторинг на цените на храните от производител до търговец, която ще заработи до 3 месеца. Това, което чувам като обяснение от министър Найденов, и от други държавни управници някак си не ме изпълва с увереност, че ще е полезно за българския потребител, защото той по ред причини от година на година свива своето потребление и се превръща не в пряк участник, а в наблюдател на дейността на пазара. В момента нашите управници правят същото – те се опитват да контролират неконтролируемото. Вместо да се занимават с това, което е в обсега на техния контрол и възможности, правят един много як пи ар, който обаче рано или късно ще се обърне срещу тях. В този смисъл аз смятам, че планираната от правителството експертна група за мониторинг на цените на храните от производител до търговец не само ще дублира дейността на съществуващи структури, но и съм убеден, че планираните анализи спокойно могат да се направят и сега без съществуването на замислената структура. Някак нереално ми звучи това, че досега никой не е обхващал цялата верига по цени. Статистиката има достатъчно ресурс за тази дейност без никакви усилия. Информацията е при тях, формулите са при тях и аз не виждам как едно звено ще може да даде сериозен анализ, при това много интересно подбрано.

 - Въобще с мониторинг може ли да се влияе на пазарните цени и на спекулата, в смисъл печалбарство?      

- Печалбарството е възможност, която някой дава някому. Интересно ми е как този, който раздава, ще се самоконтролира. Защото преди време вече управлявалите някои сектори от българското земеделие правиха самопризнания кой раздава баницата. Мониторингът на пазара е добър и върши работа в общества, където гражданските отношения са на по-високо ниво. В тях, ако някой бъде заклеймен, той получава възмездие за закононарушението по съдебен път. При нас това нещо го няма. Може всичко да се случи, но не си подаваме оставката, а действаме и работим въпреки всичко. Само че преди това всичко, ние трябва да разберем какво искаме от икономиката. Когато казваме, че сме радетели за пазарната икономика, трябва да приемаме от нея както меда, така и жилото. Пазарната икономика си е със своята логика. Ясно е, че когато искаш да промениш нещата в нея, трябва да си представиш везните на Темида. Когато имаш натоварване на едното блюдо, ако искаш да изравниш баланса – или трябва да разтовариш това блюдо, или да натовариш другото и тогава ще изравниш баланса. Това не става с наблюдение. Трябва действие.

- Експертните анализи и сигналите обаче ще се подават към органите на НАП, МВР и Комисията за защита на потребителите от експертната група, ръководена от министъра на земеделието и храните.

- Ще ми каже ли обаче тя какво е установеното закононарушение при това наблюдение на пазара, за да се види ефектът от тези сигнали. Констатацията „Гошо печели 5 хиляди лева” – това ли е ще е ефектът от наблюдението?

- Ако установи обаче картелно споразумение между производители на дадени храни?

- Да, може да стигне до такава констатация, само че в България няма чак такива условия за картелиране. По-скоро у нас има монополизиране. Картелно споразумение може да има, когато са налице група сериозни производители. Ние такива кой знае колко нямаме.

- Как ще коментирате инициативата на министър Найденов пенсионери да подават данни за това къде храните са най-евтини и очаквате ли ефект от нея?

- Тук не става въпрос за някаква схема, която може да работи навсякъде универсално. Универсалната схема е пазарната икономика – пазарни методи, а плановата икономика – централизирани държавни методи. Какво избираме ние?

- Предполагам пазарната.

- След като сме избрали пазарната икономика, трябва да се  концентрираме върху търсенето и предлагането. За да можеш да балансираш цената, или трябва да коригираш търсенето, или да коригираш предлагането. Търсенето се коригира в посока увеличение – когато увеличиш възможността на търсещия да купува, т.е. увеличиш заплати, пенсии и т.н., накратко – доходи, тогава ти натискаш пазара с възможностите на повишеното търсене и цените не се виждат толкова страшни. Примерно, ако цената е била „Х” единици, а заплатата „У”, при този вариант цената става „Х+5”, а заплатата става „У+5”.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Април 2011