К. Селото е на 38 км от областния гр. Русе в живописна долина на двата бряга на р. Малки лом. В него след повече от 10 години с лични усилия и средства ентусиазираните земеделци са преобразили инфраструктурното и техническото състояние на намиращите се тук стари рибарници, за да се посветят на развъждането и производството на риба. Правят го не къде да е, а в буферната зона на Природен парк „Русенски Лом”. Правят го преди всичко с амбиция и ясно поставена цел да създадат и развиват собствен поминък. Затова напускат големия областен град Русе, където Цветелина е работила като акушерка, а Стоил като полицай в Горска полиция и се връщат в родното си село, участват и през 1999 г. печелят на търг 236,461 декара рибарници,

разположени в землището на селото. В резултат на това ЕТ „Стоил Димитров-Чико-Цветелина Стефанова” още тогава имат сключен договор за концесия с община Цар Калоян за три броя рибарници в местността „Долен Сазлък” в землището на с. Сваленик.

„Рибарниците бяха в много лошо състояние, което може да се види от икономическата обосновка на фирмата, изготвила документацията за търга. Същите не бяха стопанисвани от 30 години. Нямаше и един квадратен метър без папур и тръстика. Отделно всички вади за захранване с вода към рибарниците възстанових изцяло, както и съоръженията за източване, тъй като бяха неизползваеми. Почистих дъната на двата басейна (от 100 дка и 41 дка) от нанос с тиня. А тя беше около 40 куб. см на квадратен метър. За последните десет години това е може би най-канският труд, който съм положил”, обясни Стоил с видима болка заради несправедливостта и липсата на критерии и оценка на труда му днес.

Без него тези рибарници в дивната природа на Ломовете едва ли щеше да ги има. Преди да премине към почистване на въпросните басейни му се налага да купи булдозер, тъй като никоя фирма, разполагаща с такава техника, не се е наела да ги почисти заради подпочвените води, при които машините потъват. Освен това Стоил е косил с лодка-косачка под вода 3–4 пъти годишно и всичката зелена маса е изкарвал на ръка от басейните. „Никой от служителите от Областна администрация не може и да си представи за какъв труд става въпрос. Системното почистване и косене на рибарниците даде резултат – водните огледала се откриха и вече беше възможно отглеждането на риба. Направих си регистрация като рибно стопанство, състоящо се от три броя рибарници за производство и отглеждане на зарибителен материал и риба за консумация към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Имам всички необходими документи и разрешителни за водоползване към Басейнова дирекция – Плевен. Започнах успешно да произвеждам и развъждам сом и шаран.” Тези думи на Стоил обаче звучаха повече като споделена болка, вместо като равносметка и план за развитие въпреки прокарания път през тинята на изоставеното, иначе животворно откъм природа и защитени видове място. В него живее и работи и сега, но без надежда и перспектива за печеливш бизнес.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юли 2011