Вече съм сигурна, че обновената сграда на Областната дирекция (ОД) „Земеделие” в Сливен ще обслужва амбициозни земеделски стопани, здраво свързани със земята в този регион, след като при тържественото ù откриване близо до официалните гости видях познати и на читателите на „АгроКомпас” стопани от Долината на прасковите. С радост забелязах кмета на село Гавраилово – Димитър Андреев, който помните от репортажа за Долината на прасковите в миналогодишния септемврийски брой на нашето списание. Той е основният организатор и вдъхновител на местните хора и производители на праскови да продължат изданията на традиционния празник „Златна праскова” и да утвърдят ролята на създадената от тях организация на производителите на праскови. Сега използвам повода да му честитя от името на екипа на „АгроКомпас” признанието на неговите съселяни с избора им от последните общински избори да управлява Гаврилово и трети мандат. Андреев не е само кмет, но и производител на праскови и познава проблемите на мнозината от овощарите в Сливенския регион, в който са 45% от насажденията от праскови в страната. А и всяка втора праскова у нас е произведена в Сливенско. Затова и не от вчера се бори за възраждане на създадената отдавна от местните стопани, но за жалост пречупена и доскоро неподкрепена дейност на организацията на производителите „Българска праскова” ООД – Сливен.

Миналата година в интервюто си за „АгроКомпас” Димитър Андреев сподели, че още при първия му мандат, непосредствено след първия празник „Златна праскова”, местните стопани на трайни насаждения са учредили организация на производителите на праскови с цел конкурентоспособност и реализация на продукцията си навън. Създадена преди шест години, самата организация е следствие на 3-годишна работа на пилотна програма по проект FFDP към Световната банка за подпомагане развитието на фермите за производство на кайсии и праскови в България. Дейността ù в Сливенска област през 2006 г. е протичала при съвместната работа с 47 производители на обща площ 750 дка. Тогава е отговаряла и на всички изисквания, но членовете са губили полагащите им се субсидии, без да им се обяснява защо. Същевременно по критериите за износ на свежа праскова всички търговци искат плодовете да са охладени, а организацията не е разполагала с финансов ресурс, за да изгради база за подготовка на плодовете за пазара. „Заради липсата на хладилна база ние все още не можем да реализираме ефективно продукцията си”, сподели почти отчаяно миналото лято за читателите на „АгроКомпас” Димитър Андреев. Тази година в деня на откриването на Националното изложение по животновъдство в Сливен, придружен от производители на праскови от Гавраилово и съседните села, той изглеждаше някак по-уверен пред новата сграда на ОД „Земеделие” в Сливен. Оказа се, че има защо.

Това лято на 10-то издание на празника „Златна праскова – 2011” в село Гавраилово, организирано от община Сливен, Областната служба за съвети в земеделието, кметството и читалището в селото, Института по овощарство – Пловдив, Организацията на производителите на праскови „Българска праскова” – Сливен вече е с друго самочувствие след заявената и изпълнена

подкрепа от страна на държавата на сдружените производители на праскови от региона

След години чакане и реални загуби на добри пазари за техните търсени плодове едва настоящото ръководство на Комисията по земеделие и гори у нас им съдейства да получат хале с площ от 1,5 декара на тържището за плодове и зеленчуци в Сливен, в което да извършват със статут на организация на производителите подготовка на готовата продукция на своите членове във вид, подходящ за реализацията ù на пазара. В предоставено им хале те вече ползват и така необходимата им хладилна база за съхранение на прасковите, като плащат само 5% от стойността на употребените за нея консумативи. Това беше изконната мечта на кмета на с. Гавраилово в ролята му на най-активния създател и радетел да тръгне ефективната дейност на Организацията на производителите на праскови. Голямата му гордост беше и че членовете на организацията със собствени средства вече са купили машина за сортиране на прасковите. „По този начин вече поставихме основите и сме готови да изнасяме български праскови за страни от ЕС, за Русия, Украйна, Полша, Чехия и др., в зависимост от търсенето”, похвали се Димитър Андреев. По думите му, в момента в организацията членуват 69 производители със земя от 1 до 300 декара.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Ноември 2011