Как бихте оценили едно такова съчетание на божествено красива природа, оригинален интериор в пещерни зали и богата колекция от бели и червени вина? Откъдето и да го погледнеш, това си е голямо туристическо предизвикателство, особено пък ако сте ценител на напитката на боговете – виното! За него познавачите казват, че не е само питие, а магия, поезия, затворена в бутилка. Виното може да бъде жест, покана, симфония за сетивата или цяла философия. За него много е казано и изписано, много е изпято… Няма човек, който да не знае латинската сентенция „Във виното е истината”! А каква е истината за виното – решихме да научим от Таня Николова, куратор на уникалния пещерен български музей на виното в Плевен. Скалният атракцион е единствен не само в страната ни, но и на Балканите.

- Г-жо Николова, каква е историята за създаването на музея на виното в Плевен и има ли той аналог по света?

- Музеите на виното не са много по света, има едва няколко в Европа. Държа да отбележа, че всяка винарна си има своя колекция, но тя не може да се нарече музей на виното. Там идеята е съвсем различна. Пещерни музеи на виното има един или два в световен мащаб. На Балканския полуостров нашият е единствен. Идеята за него е изцяло на Пламен Петков и се ражда преди 20 години. Оттогава той събира вина и става един от най-крупните колекционери в България. Петков създава огромната си колекция с идеята да я предостави един ден на държавен музей на виното. Но понеже такъв няма в продължение на тези двадесет години, решава да създаде свой собствен. Така през есента на 2008 г. в красивия плевенския парк „Кайлъка” официално отвори врати нашият музей.

- Едно от нещата, които правят музея особено оригинален е ситуирането му в пещера. Случайно ли стана това?

- Самата пещера е била създадена да бъде музей. Тя е дело на ген. Иван Винаров, който я прави във формата на кръст с идеята тя да бъде музей на руската бойна слава. Предвиждало се е Панорама „Плевенска епопея” да е система от пещери, като тази е централната. Но влагата се оказва пречка за концепцията и по тази причина пещерата пустееше докато ние не я наехме и не започнахме работа по нашия музей на виното.

- Как е организирано пространството?

- В музея има 5 тематични зали и в тях се коментират различни неща. Първата зала е за посрещане на рецепция, където човек може само да влезе, да опита чаша вино, да си закупи от него и да си поговори за вино с екипа на музея. Това е един мини винен бар. Следва залата с бъчвите, която всъщност е малката романтична дегустационна. Другите зали са историческата и залата с вината. А тук, където се намираме, е голямата дегустационна зала. Тя е особено атрактивна. Оригиналната кръгла маса е изработена от френски и български интериорни специалисти с много символика и е една от малкото такива в България.

- Какво включва беседата, която изнасяте пред групите?

Държа да отбележа, че подхождаме индивидуално към всяка група. Макар че си имаме сериозни основи в концептуално отношение за посрещането на гостите и самата беседа, понякога тя е коренно различна в зависимост от интересите и потребностите на групата. Основно им говорим за ролята на бъчвата, кой е нейният откривател, тя европейско дело ли е или не, както и за други любопитни подробности. Запознаваме посетителите с историята на виното, а ние тук имаме сериозен капацитет. Защото се намираме в града, в който са формирани винените институции, поставили началото на съвременната винена история на България – като първото и единственото по рода си лозаро-винарско училище в страната, петият по ред открит в света Институт по лозарство и винарство, първата модерна винарска изба на Балканите – все сериозни винени институции. Така че напълно логично е и музеят на виното да е тук.

 

Автор: Валери Станев