инж. Михаил Михайлов

- Г-н Михайлов, каква беше изминалата 2011 г. за пчеларството у нас?

- Като цяло беше добра за нашето пчеларство по отношение добивите на пчелен мед, но са налице и негативите – силно намаляване на броя на пчелните семейства, загинали от отравяния. По-малък е този на загиналите от болести и недохранване, което означава, че българският пчелар е добър стопанин и се грижи за пчелите си.

Въпреки че стопаните се възползваха от тригодишната програма за подпомагане на пчеларството, както и от ПРСР, което им осигури известно финансиране, все още е малък броят на тези, които ползват средства от републиканския бюджет и европейските фондове. За миналата година производителите на мед и пчелни продукти, които са се възползвали от Националната програма за развитие на пчеларството, са малко под 1 100 души, на фона на близо 28–30 хиляди пчелари. Затова те са недоволни – от една страна, има предвидени средства, от друга страна – те не могат да се възползват от тях. Проблемът идва от там, че тези програми са с инвестиционен характер, т.е. пчеларите трябва да имат собствени средства, които да инвестират, а след това да получат частично финансиране под формата на субсидия в рамките на 60– 80% за отделните мерки. Липсата на такива свободни средства ги възпрепятства да се включат в програмите. Другият проблем е тромавата и мудна администрация, която спъва целия процес и принуждава пчелари, които вече са се „опарили” от нея да не предприемат отново стъпки за кандидатстване. Не е за пренебрегване и липсата на диалог между пчеларите и МЗХ.

- Каква е равносметката от прилагането на пчеларската програма през последните години?

- Факт е, че пчеларството е един от малкото сектори, който има отделна програма, което е много хубаво! Но какво се оказа? През 2008–2010 г. усвояемостта на средствата беше 70%. Само за по-миналата година усвояемостта е с близо 30% по-малко. И то само за една година. Ориентировъчно ще кажа, че от предвидените близо 7 млн. лева са усвоени с 2 млн. по-малко. Защо е тази по-ниска усвояемост, този нисък процент? Според мен се дължи на невъзможността пчеларите да участват в тези програми. Намалява и интересът от страна на младите хора към тази дейност. А желанията на пчеларите не са прищевки, това е един сериозен поминък за мнозина.

Всичко това ни накара да искаме директно субсидиране на пчелно семейство, така както се субсидират други сектори от нашето селско стопанство – месо, мляко и др. Така както продукцията от тези сектори е постоянно на трапезата на българина, така и медът трябва да заеме подобаващо място. На всички трябва да им се изясни ситуацията, че ако няма пчели, няма да има никаква друга храна за хората.
 

Автор: Косара Тролева

Целия материал четете в брой Януари 2012