Настроение и оптимизъм струеше от участници, гости и организатори на първия „Пролетен празник на животновъдството и земеделието”, организиран от Съюз на фермерите – Струма на 17 март в гр. Кресна. Много настроение имаше и в песните на кресненските баби, и в изпълненията на музиканти с пискливи гайди, и в усмивките на младежи, които въпреки топлото време демонстрираха самобитни кукерски костюми...

 Няма съмнение наистина, че основната цел на пролетната проява беше да покаже, че старите български породи като Калоферска коза, Виторога дългокосместа коза, Каракачанско куче, Каракачанска овца и Каракачански кон не са забравени и все още има фермери от Пиринския край, които въпреки ниската икономическа ефективност от отглеждането им не се отказват да ги съхраняват.

 Оптимистично прозвучаха и думите на изпълнителния директор на ИАСРЖ доц. Васил Николов, който каза, че това са „прекрасни български породи, част от генетичното богатство на страната, а бъдещето на нашето животновъдство е именно в генетичните ресурси”. Партньори на проявата бяха национални развъдни организации на редки породи, природозащитни организации и биопроизводители.

Вместо по кафенетата и дискотеките – сред козите

Сред гъмжилото от хора се опитвам да се добера до една от клетките, където двайсетина калоферски кози се припичаха на слънцето и тръскайки рога, поглеждаха изпод рунтавите си чела недоверчиво към насъбралото се любопитно множество. Питам кой е собственикът. Посочват ми младо момче, спортно облечено, с шапка. Разбирам, че се казва Радослав Равначки, на 24 години. Разказа ми, че заедно с брат си, който две години е по-голям от него, отглеждат стадо от калоферски кози от около 4 години. Животните закупили от Калофер и от Петричкия край. Разделили си задълженията по равно – Радослав се занимава пряко с отглеждането на животните, а на брат си е доверил административната работа, свързана с кандидатстването за субсидии, които получават за отглеждане на застрашената порода.

Въпреки че животните почти целогодишно са на паша грижите около тях са много, сподели младият мъж. Според него няма икономическа изгода от отглеждането им, защото на ден от една коза добиват около 500 г мляко, а литъра им го изкупуват за около 50 ст. Трябва да е поне около лев, категоричен е младежът. Добре, че поне получават евросубсидии, които все пак са някаква помощ. Радослав не вижда себе си в големия град, а и няма възможност да предприеме такава стъпка. Засега животновъдството е това, с което иска да се занимава. И дали заради красотата на животните, дали заради евросубсидиите – няма изгледи да се отказва.

 

Автор: Светла Стефанова

Целия материал четете в брой Април 2012