Така и не стана ясно кой измисли широко тиражираното напоследък определение „щастливи” за животните, отглеждани според европейските изисквания за хуманно отношение към тях. Явно находчив репортер е упражнил остроумието си по темата, сигурен, че няма как мнението му да бъде потвърдено или оспорено от кокошките, свинете или другите животински видове, отглеждани със стопанска цел. Така или иначе след кокошките носачки, дойде ред и на прасетата да „усетят” щастието, тъй като от 2013 г. всички ферми в ЕС трябва да отговарят на условията за хуманно отглеждане на свинете. В същото време не особено щастливите български фермери се стремят да запазят бизнеса си, както и да прибавят максимална доза хуманност в отглеждането на своите питомци. Но, както се казва, няма пълно щастие. Докато животните във фермите стават все по-ведри, то техните стопани – все по-угрижени. Защото за покриването на европейските изисквания е необходима добра инвестиция, а тя не винаги е по джоба на редовия български животновъд. Според министъра на земеделието и храните в страната ни няма драма по изпълнението на директивата на ЕС – повечето свинеферми вече са изпълнили изискванията, а останалите вече имат план. В този брой на „АгроКомпас” ви предлагам разговор по темата с един хуманен към животните (прасетата) и гневен на държавата (администрацията) фермер.
Иван Иванов е управител на екосвинеферма близо до гр. Монтана. Всъщност това е най-голямата сертифицирана ферма в Северозападна България, в която се отглежда елитната порода прасета 5-линеен хибрид (Camborough 23 + PIC 410) с участие на Английски Ландрас и Голяма Бяла – линия, произхождаща от Leicoma, Duroc, Landrace, Piétrain – развивани и усъвършенствани като майчини линии от PIC за повече от 40 години селекция. В унисон с всички изисквания на ЕС животните в монтанската ферма се отглеждат по хуманен начин, хранят се само с висококачествен фураж, който за малките прасенца се внася от Холандия. Всички животни са с ушни марки, а за безупречния, според нейния стопанин, здравен статус на фермата се грижат 3-ма ветеринари.
- Г-н Иванов, какво още можем да включим в представянето на Вашата ферма?
- Свинефермите се делят по следния начин: индустриална ферма, ферма клас А, клас Б и заден двор. Заден двор са фермите на село, в които имате право да отглеждате до 5 броя животни. От клас Б са фермите, в които има частично въведени мерки и изисквания, но животните от тях не могат да бъдат клани в кланица. Свинефермите от клас А имат въведени мерки за биосигурност, а индустриалните ферми, каквато е и нашата, са тези, които реално могат да произвеждат животни за консумация. Наблягам на думата „произвеждат”. Тези животни се карат в кланица, там се обработват, транжират се и отиват в магазинната мрежа. Така е разписано по закон. Но реално нещата стоят по различен начин.
- Откога Вашата ферма отговаря на европейските изисквания за хуманно отношение към животните?
- Всички тези изисквания са разписани много обстойно в Наредба № 44, която, ако не ме лъже паметта, е от 2006 г. Там са описани подробно всички неща, които трябва да изпълни в стопанството си или да подсигури за животните си фермерът, включително и тези играчки, за които често става дума напоследък. В нашата ферма още преди няколко години са въведени абсолютно всички изисквания, за които в последно време медиите вдигат толкова шум.