Проф. Кръстева, какво означават и коя част от нашето общество задължават честваните на 5 юни т.г. пет празника, които отбеляза Институтът по растителни генетични ресурси (ИРГР) в Садово? Ще припомня за читателите на „АгроКомпас”, че това са 35 години ИРГР, 130 години земеделска наука в Садово, 140 години от рождението на Константин Малков, 110 години от рождението на акад. Павел Попов и 110 години земеделска опитна станция Садово.

България с право трябва да се гордее с факта, че ние сме петата държава в света, която започва да развива организирана земеделска наука преди 130 години. След като изследователят Бусенго открива първата земеделска опитна станция във Франция през 1835 г., неговият пример е последван през 1843 г. и в Англия. По-късно през 1847 г. в Швеция се открива известната Свальовска опитна станция, а в Германия това става през 1852 г.

В учреденото със законопроект Практическо земеделско училище в Източна Румелия (на територията на Садово) през 1882 г. се създава първото опитно поле и с това се поставя началото на земеделската наука в България, което през 1902 г. прераства в Земеделска опитна станция. Може би е трудно сега да си представим, но е факт, че само няколко години след Освобождението ни от турско робство, все още в Източна Румелия, няколко будни български възрожденци, завършили образованието си в странство и видели що е то модерно земеделие, начело с Димитър Наумов, решават, че на нашата млада земеделска държава ù е нужно просвещение и развитие. Затова те създават Земеделското училище и опитното поле към него, където да обучават и да проверяват кое е по-правилно при нашите условия, кое е по-добро за нашите земеделци. Организират и издателска дейност, за да се популяризират техните „открития” и натрупан опит. Списание „Садово” е едно от първите земеделски издания, появили се по нашите земи.

Тържественият юбилей на ИРГР „К. Малков” Садово е изключително събитие. То събира в себе си няколко забележителни събития, всяко от които само по себе си е достатъчно ярко като повод да бъде отбелязано. Става въпрос за няколко рождени дати, отделени във времето, но свързани по между си с действията си, идеите и оставеното наследство.

Преди 140 години в малкото градче Крушево в сегашна Македония се ражда Константин Малков, който започвайки работа в Садово като учител, застава начело на земеделската наука и тясно свързва своето име със Садово чрез Садовската опитна станция. Тя се обособява през 1902 г., като завършек в развитието на един период на изследователска работа, вършена в продължение на общо 20 години в опитното и демонстративно поле на Садовското земеделско училище.

Като директор на Садовската опитна станция Малков разработва програма за нейната научна дейност. От нея се вижда колко добре той е познавал състоянието на българското земеделие от края на деветнадесети век и колко добре е виждал неговото развитие в перспектива за цялата първа половина на двадесети век.

През 1902 г., когато се основава Садовската опитна станция, на 16 август в с. Крушовене, Плевенски окръг се ражда и един бележит учен педагог и общественик – акад. Павел Попов. Родителите му се отличават с прогресивните си за онова време възгледи и изключително родолюбие. Влечението му към изучаване на природата е причина той да запише агрономство, което завършва в гр. Жамблу, Белгия през 1928 г.

От 1929–1933 г. акад. П. Попов работи в Садово; от септември 1933 до август 1941 г. – в Земеделския изпитателен институт (сега ИЗК „Марица” – Пловдив); от 1941 до август 1944 г. е директор на Земеделския изпитателен институт в Скопие.

Акад. Павел Попов е главният двигател за създаването на Института по интродукция и растителни ресурси, преименуван по-късно в Институт по растителни генетични ресурси.

На основата на Опитна станция „К. Малков”, Станцията по сортоподдържане и семепроизводство в Садово и Селекцията по генетични ресурси от Института по генетика в София през 1977 г. с ПМС се създава Институт по интродукция и растителни ресурси в Садово. През 2001 г. е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси, който продължи делото на предците.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юли 2012