Малко история от близкото минало

След присъединяването ни към ЕС многократно беше коментиран въпросът с трудностите при производството на мляко в страната. Те произтичат от изискването, залегнало в Договора, България да изравни качеството на млякото си с европейските стандарти. Ние много разчитахме това да стане в преходните години, като че ли преходът касаеше десетилетия. Но и в този кратък срок не направихме нищо конкретно за промяна на ситуацията, а само се вайкахме. Ситуацията с качеството на млякото у нас обаче наистина е тревожна. Най-голямата трагедия в случая идва от липсата на професионално разбиране на проблема.

Всевъзможни политици, чиновници и журналисти тъгуват по едрите ферми и търсят решение на проблема единствено в уедряването или вноса на животни с по-висока млечност, като че ли едрите ферми и вносните животни автоматично дават качествено мляко. Ние, съвременниците на стария тип планово стопанство много добре знаем какъв беше халът ни с качеството на млякото при едрите колективни ферми и при вносните животни. Бяхме стигнали до там, че криехме резултатите от анализите на млякото. Сега този проблем няма как да се скрие. За голямо съжаление, днес също не откривам професионализъм в търсене на изход от ситуацията с качеството на млякото. Стремежът е да се скрием зад някакви мними европейски изисквания, че кравефермите не могат да бъдат под 10, под 20 и т.н. крави, че трябва да внасяме животни и какво ли не още. Такива изисквания от ЕС няма и не може да има. Изискването е добитото мляко да бъде с определени хигиенни показатели, а дали ще се добива във ферма с 2 крави или 1000 крави, това няма значение.

Как постъпват другите?

В потвърждение на казаното ще приведа няколко примера. Ще започна със страната с най-едрото говедовъдство – САЩ, където през 2011 г. 50,3% от млякото вече се добива във ферми с над 1000 крави. През същата година от общо 60 000 ферми за дойни крави, 39 500 ферми са с 1 до 49 крави и доставят 4,2% от 89 млн. тона общо добивано мляко. Това ще рече, че 3,75 млн. тона от млякото се добива в дребни ферми. Забележете, няма долна граница за броя на кравите във ферма, за да се изкупува млякото. Колко лесно би било за САЩ да се откажат от 1 млн. тона мляко, при добив от 89 млн. тона, ако най-дребните ферми (1 до 10 крави) не могат да произвеждат качествено мляко. Фактите показват обаче, че малките ферми също дават качествено мляко и затова то се изкупува.

Положението в ЕС не е по-различно. В едно изследване на Евростат за 2007 г. в окончателните данни могат да се открият убедителни цифри за дребните кравеферми.

В Полша при средно за страната 4,7 крави в групата на дребните, кравите са 3 броя. В Словения при средно за страната 6,5 крави, при дребните са 4,7 крави. В Австрия при средно за страната 10,6 крави, в групата на дребните са 4,6 броя. В Германия при средно по 40,3 крави, при дребните са 11,6, във Франция при средно 41 крави, дребните са 11,4. В Италия и Белгия, също стари страни членки, броят на кравите в групата на дребните е около 15. Различията и в големината на стадата, и в наличието на крави в групата на най-дребните стопани са много големи в зависимост от редици национални особености. Следователно, не бива да очакваме изравняване и за нас по тези показатели, тъй като условията – природни, исторически и социални, са много различни в отделните страни.

 

Автор: проф. д-р Трифон Дарджонов

Целия материал четете в брой Септември 2012