В предишен брой на „АгроКомпас” млада жена, завършила химия и понастоящем стопанисваща със съпруга си биоферма, сподели, че като студентка, правейки анализ на състава на някакъв колбас, с ужас установила, че в него има всичко друго, но не и месо. Ако и вие се зачетете внимателно в дребния шрифт на съдържанието по етикетите на различните хранителни продукти, ще установите, че явно сте проспали часовете си по химия в училище. Днес е лесно – в интернет има всякаква информация по темата. Лошото е, че не може да си с компютъра под ръка всеки път, когато решиш да изядеш или изпиеш нещо. Затова наскоро реших да проверя какво точно съм „внесъл” в тялото си, изяждайки един сладолед българско производство.

Продажната му цена от 0,50 лв. за 200 г няма как да не породи у всеки потребител подозрението, че е изчислена лично от ранния Дянков. Ето и за вас задачка с повишена трудност: Изчислете колко пари остават за суровина за производството на самия сладолед, ако махнем от тези 50 стотинки печалбата за търговеца, печалбата за производителя, парите за опаковката – в случая пластмасова кутия, парите за картонения капак на кутията и цветния печат за него, пластмасовата лъжичка и материала за нейната опаковка, производствените разходи, транспортните разходи (сладоледът е произведен в Ямбол, а го купих в София), амортизация и т.н. Съдържанието на въпросния сладолед, според описанието на опаковката, също поражда въпроси. Там наред с обезмасленото сухо мляко, млечни протеини, захар, декстроза, кокосово масло, оцветители и идентични аромати, каквото и да означават те, са изброени и четири Е-та от така наречените стабилизатори. Сигурно и вие ще се впечатлите като разберете, че някои от тези съставки се използват за направата на експлозиви, шампоани, в хартиената индустрия и къде ли още не. В конкретния случай говорим за сладолед, любим десерт на малки и големи. 

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Октомври 2012