В интересни и трудни времена живеем – на нас ни е трудно всеки ден да гадаем и да очакваме какво ли са ни подготвили управляващите и да се свираме като стрелян заек по храстите, за да оцелеем, а на тях сигурно им е два пъти по-трудно да го измислят. Не е едно или две, за всичко трябва да мислят. От кого да вземат, какво да махнат, от какво да се лишат, не те де, държавата, та да има за всички останали. И го измислиха – виновни за кризата са и научните работници. Науката ни била калпава, „феодалните старци” нищо не правели, пък много държавни пари ядали. Първо бяха академиците и институтите от БАН, сега са тези от Селскостопанска академия. Преструктуриране, оптимизиране, закриване и свиване на бюджети и разходи, този институт там, тези научни звена онам. Не помагат никакви справки и сравнения за бюджета, отпускан за научна дейност у нас и в европейски или световни държави, за намаления например с почти 7000 души числен състав на работещите във всички звена на Селскостопанска академия през последните 6–7 години. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ПОБЕДА. Най-новото, което ни стресна в началото на юни по темата преструктуриране и съкращаване на разходи, беше новината за посягането на един от най-старите научни институти у нас – Институтът по лозарство и винарство в Плевен. Поводът за това беше едно писмо, адресирано до проф. д-р С. Бъчварова, председател на Селскостопанска академия, и инж. К. Коев, изпълнителен директор на ИАЛВ, подписано от Главния секретар на МЗХ г-жа Лилия Иванова.

Целия материал четете в брой Август 2010