Ако сте решили да се впуснете в такова рисково начинание каквото е земеделското производство, или вече сте разколебани или направо отчаяни от пословичната бюрокрация в агросектора, една среща с ботевградския предприемач Цветан Цеков ще ви дойде като истинска бизнес терапия. Поводът за срещата на нашия екип с него беше удостояването му с първа награда в категорията „Земеделски производител” в конкурса на МЗХ за най-добра проектна идея на 2012 г. по ПРСР. Но за това – малко по-късно. Защото уникалното за страната ни съоръжение, изградено от Цеков по мярка 121 от ПРСР, се оказа само част от пъзела на неговия земеделски бизнес и от заразителната му предприемаческа философия. А за да добиете цялостна представа за „картинката”, ще започна по-отдалече.

Цветан Цеков, най-общо казано, е един от малцината големи биологични производители на плодове в страната, минал през малките радости на удовлетворението от собствения труд и големите препятствия на административната машина. Със земеделско производсто започва да се занимава през 2005 г., когато върху 540 дка собствен терен в ботевградското село Радотина създава овощна градина с ябълки и круши. 2012-та година е последната на преход към биологично производство и през 2013 г. ще получи сертификат като биопроизводител. До 2007 г. стопанинът приключва мероприятията по насажденията, но строителните работи продължават и до днес. За този период е изградена система за капково напояване, както и уникално съоръжение за протекция от градушки и неблагоприятни климатични условия, за което ще ви разкажа подробно по-нататък, а през октомври тази година приключва изграждането на собствена хладилна база с капацитет за съхранение на 1500 тона продукция. Като немаловажно допълнение към визитната картичка на Цветан Цеков е това, че той е член на УС на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията – и в това си качество е със свръхсетивност за проблемите в сектора.

Срещата ни с Цветан Цеков започна в офиса му в Ботевград, подреден и изпипан до най-дребните детайли, и завърши на овощната му градина в с. Радотина, съчетала в себе си добра идея, последователност в нейната реализация, постоянство в работата и иновативност в подхода, като тя спокойно може да бъде включена в учебниците по модерно земеделие. Тук има 68 000 дръвчета, които ще ви е трудно само да ги преброите, сподели собственикът, а представете си какво означава всяко едно от тях да се обгрижва по няколко пъти в годината?

- Г-н Цеков, защо се ориентирахте към отглеждането на трайни насаждения?

- Направи ми впечатление преди години, че в зимния сезон нямаше българска продукция на пазара. Направих проучване и с изненада установих, че има страхотен спад в производството на български плодове и зеленчуци. Това ме накара да се замисля по-сериозно. Имах доста пътувания в чужбина и много се впечатлявах от начина, по който е организирано това производство в другите страни. И един ден реших, че мога да го реализирам и аз на родна територия. Така се започна. Смея да твърдя, че съм обиколил най-добрите производители в Европа и Америка и днес съм успял да направя един микс от най-добрите постижения в производството на плодове.

- Откъде закупихте дръвчетата за градината си?

- Посадъчния материал за градината внесох от чужбина, избирайки всички пазарно доказани жълти, зелени и червени сортове: общо 8 сорта ябълки и 5 сорта круши съм застъпил в производството си. На пазара има и български конкурентни сортове, но в резулат на липсата на национална политика, на стимули за местните производители, липсата на информация и на връзка между научните звена и производителите, някак се прекъсна традицията във възобновяването и създаването на трайни насаждения само от български сортове. А и съвременните чужди сортове са много по-адаптивни и по-устойчиви на неблагоприятни климатични фактори и на болести. Освен това са и по-високодобивни. Всички тези качества ги наложиха на пазара и доведоха до оставане на българските сортове в сянка. Друга важна подробност е, че в последните 20 години вкусовите възприятия на потребителите се формираха именно на базата на тези вносни сортове и на техния фон всеки един български сорт изглежда по-неприемлив, просто пазарът го отхвърля. Разлика има и в технологично отношение. Съвременните сортове се отглеждат интензивно, с различен брой дървета на декар, с различно торене, с различно пръскане...

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Януари 2013