Дългоочакваната и посрещната с големи надежди от българските животновъди Наредба за директни доставки на малки количества суровини и храни (Наредба 26) на Министерството на земеделието и храните влезе в сила на 26.10.2010 г. и за две години беше преди всичко неуспешен експеримент и напразна еуфория заради възможността родните производители да продават директно продукцията си, както отдавна правят това европейските им колеги. Огромното желание на животновъдите у нас да елиминират посредниците между продукцията им и пазара се оказа

труден път от непреодолими ограничения,

които блокираха инициативите им за директни доставки на малки количества суровини и храни на пазара. „Нека Наредба 26 да не налага магазинни изисквания”, призова пред „АгроКомпас” овцевъдът Николай Кръстанов от с. Пожарево, Софийско. А думите му обобщиха същинския недъг на действащата Наредба.

Затова и през лятото на миналата година по време на инициирана дискусия на експерти от Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, представители на браншови асоциации и медии стана ясно, че интересът към директните продажби на практика вече не е еуфоричен, а дори символичен. Регистрираните по Наредба 26 производители, по информация на БАБХ, тогава бяха едва 195, преди всичко производители на мед и пчелни продукти, а в началото на следващия месец се очакваше бройката им да е над 200. Тези цифри не удовлетворяваха браншовите организации в сектора. Нещо повече – представителите им разпалено аргументираха необходимостта от промени на рестриктивните изисквания на Наредба 26, които не дават възможност на животновъдите сами да определят какво количество от продукцията си да продават директно. На практика, според тях, Наредба 26 кара производителите да хвърлят пари в построяването на мини цехове към фермите си, за да продават своята продукция. Същевременно те са препятствани и от изискването обектите им за търговия на дребно да могат да бъдат разположени само на територията на животновъдния обект или в административната област по регистрация на животновъдния обект. Млеко- и месопроизводителите открито изразиха недоволството си от ограничението да могат да продават до 20% от произведената от тях продукция – пчелен мед, яйца, прясно месо от птици, едър и дребен дивеч, сурова риба и др. От Националната асоциация на млекопреработвателите дори предложиха в мерките на Програмата за развитие на селските райони през новия програмен период да бъде включен специално предвиден Гарантиран бюджет за млекопроизводителите, за да са в състояние да инвестират и да се възползват от възможностите на Наредбата. В тази посока добрата новина беше само във факта, че две седмици преди дискусията

ДФ „Земеделие” одобри първите 8 проекта,

кандидатствали по схемата за кредитиране и държавна помощ за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за осъществяване на директни продажби. По тази схема се възстановяват 50% от направените разходи, като държавната помощ финансира построяването или приспособяването на съществуващи сгради и помещения за търговия на дребно, както и закупуването на млекомати, хладилници, хладилни витрини и друго специфично търговско оборудване. За да осигурят средства за изпълнението на проектите си, кандидатите имаха възможност за кредитиране от ДФЗ. Оставаше им обаче нелеката задача да успеят да изкарат останалите 50% необходима инвестиция, за да могат да продават директно продукцията си. И не на последно място – да сколасат с печалбата от директните си продажби и да изплатят тази небезобидна като вложени средства инвестиция в търговското оборудване.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2013