Димитър Вършилов - овцевъд, с. Брестник

Месеци след появата на Наредба 26 за директните доставки от фермите на малки количества суровини и храни беше почти невъзможно да намериш заработили по изискванията ù и доволни от приложението ù български животновъди. Както казваше Николай Хайтов, „едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш”. Тръгвайки по следите от разгорели се страсти и дебати по недъзите на действащата Наредба 26, трескаво търсех някой от онези наши животновъди, които наистина искат и са убедени, че могат да продават директно от фермите си произведените от тях качествени храни. Търсех тези, на които им оставаше само онова „трето и четвърто”, за да вместят така желаната практика в появилата се най-сетне нормативна матрица.

Сигурно трудно щях да намеря желания адрес на фермера ентусиаст, съгласил се да сподели горчивия си опит, ако не беше съдействието на също така ентусиазирания в благородните си намерения председател на Националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров. В края на миналата година той поведе част от своите членове на Международното селскостопанско изложение ИндАгра в Букурещ.

Някои от тях, като овцевъда Димитър Вършилов от с. Брестник, област Пловдив, бяха тръгнали, за да се убедят с очите си как фермери от северната ни съседка продават директно и безпроблемно продуктите от фермите си на търсещите ги клиенти. За стопанина от пловдивската община Родопи и неговата дъщеря Виолета, включила се в работата на семейната им ферма, това е било обмяна на опит и образец на полезна практика, която още мечтаят да осъществят у нас.

„Искаме да направим една малка мандричка с всички условия, на които трябва да отговаря

по действащото законодателство у нас. За целта се оказва, че при сегашните условия трябва да вложим около 100 хил. лева. Ако действащата Наредба 26 е изцяло в наша полза, това значи да реализираме това, което произвеждаме и преработваме от цялата добита от нас суровина. След като я преработим в сирене, кашкавал, кисело мляко и други продукти, трябва да можем да ги реализираме сами при изпълними на практика нормативни условия не само в нашата област, а навсякъде, където продуктите ни са познати и желани”, заяви пред „АгроКомпас” овцевъдът Димитър Вършилов. Фермата му „Златно руно – Вършилов и сие” е в с. Брестник, област Пловдив. Какво се оказва обаче на практика?

Дали „добрите намерения водят към Ада” на финансова задлъжнялост и липса на реална перспектива

за осъществяване на едни съвсем нормални желания на един средностатистически европейски животновъд. А и да не забравяме, че родните фермери в бавно и мъчително реформиращия се у нас сектор животновъдство на практика са част от голямата конкурентна общност на европейски производители на мляко, месо, млечни продукти и всички жизненоважни храни в Общността.

Иначе това, което зависи от тях, оказа се, че във ферма „Златно руно – Вършилов и сие” вече са го направили. В същото време „хората, които си нямат грам понятие от животни и не са ги виждали дори на картинка, да ти командват парите и да ти казват какво да правиш, да те санкционират за щяло и нещяло – това го няма никъде предполагам”, беше първата въздишка на овцевъда Димитър Вършилов, още преди буквално да се запознаем.

Той се занимава с животновъдство повече от 43 години и „следи всичко от А до Я – и проблеми, и добро, и лошо”. Обясни, че сега овцете в стадото му са около 600, а преди 3 години са били 1 200. Имал е мечта броят им да достигне 2 000, но „не става”, промълви със скрито огорчение Димитър. Отглежда Синтетична популация българска млечна порода, но на практика

добивът на мляко и месо „зависи от гледането на животните”,

увери ни той. Думите му „колкото мляко е издоено от овцете в нашата ферма, няма толкова вода в река Марица в момента”, носят основателното самочувствие на врял и кипял в занаята овцевъд, но и тъжния, пълен с ирония поглед към бъдещето на родното овцевъдство. Заслужава си обаче споделеният опит на такива родни стопани не само заради опасността от изчезването им при тежките социално-икономически условия за този сектор у нас, но и като тревожен сигнал на камбана за водената политика в него. Недъгавата нормативна уредба, каквато се оказа Наредба 26 от октомври 2010 г., не само не помогна, но и подведе трудолюбивите и амбициозните в намеренията си да възродят овцевъдството като печеливш поминък у нас. Димитър Вършилов е един от тях. От 70-те години на миналия век до днес отглежда овцете си на пасищата в община Родопи, продължавайки семейната традиция в животновъдството. Стартира с 63 родопски овце, купени от частни стопани в с. Забърдо, Смолянско. Увеличава стадото постепенно, но ако старият икономически ред го е контролирал да не стане много богат с много животни, днес „богатството” да ги отглеждаш и да имаш е повече от

изпитание на волята, предприемчивостта и финансовата издръжливост

 

Автор: Мариела Илиева