Ниско е потреблението на соя у нас и това е довело до драстично намаляване на площите с тази култура, коментира пред „АгроКомпас” доц. Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соята в Павликени. Той припомни, че през 80-те години на ХХ век в България са се отглеждали близо 1 млн. декара със соя. Сега площите са не повече от 10 000 дка. Все още тази култура остава незаслужено пренебрегната от родните производители, но причините за това са няколко, отбеляза доц. Георгиев.

Два са на Балканите центровете, в които се селектира соя – Павликени и в Нови сад, Сърбия

За съжаление, у нас няма специализиран завод за преработка на соя и това е един от факторите да не се отглежда, тъй като няма гаранции за изкупуването ù. В Сърбия например, има такова предприятие и заводът финансира производителите със семена, препарати за растителна защита и гарантира изкупуването на продукцията, допълни доц. Георгиев. В Опитната станция по соята са създадени 13 сорта соя, като шест са сертифицирани. Най-новият сорт е от 2012 г. Освен по селекция на бобовата култура, в Павликени работят и по агротехниката на соята. През миналата година заради сушата средният добив е бил 110 кг от декар. През предходните две години обаче са прибрани над 300 кг от декар соя, подчерта доц. Георгиев.

Макар и малко, количеството произведена соя у нас се изкупува основно от няколко предприятия за производство на хранителни продукти от соя – тофу, майонеза, хайвер и др. Фуражният завод в Павликени също залага на българска соя, за да е сигурен, че във фуражните смески се влагат сертифицирани продукти без генни модификации. Това обаче се оказва недостатъчно.

Основното приложение на соята е за производство на соев шрот за изхранване на животни. Цената на европейските пазари достига 520–530 евро за тон. У нас цената на килограм соя е по-ниска от тази на слънчогледа и се изкупува за около 70 стотинки. Всичко това води до

внос на по-евтин продукт със съмнително качество от страните от Южна Америка,

алармира доц. Георги Георгиев. Соята основно се използва като фуражен белтъчен компонент за соев шрот и се влага в производството на комбинирани фуражи за изхранване на птици, свине, преживни и непреживни животни. Производството в Южна Америка е по-евтино, защото разходите за производство на декар са много по-ниски, освен това има и стимули за производителите.

В целия ЕС се внасят 3 млн. тона, за да се задоволи нуждата от соя. За да се ограничи вносът на соя и соев шрот в Европа от южноамериканските държави, през 2011 г. в Австрия се поставя началото на една нова инициатива. „България е сред 17-те включени държави в новия проект „Дунавска соя”, който стартирал от Австрия. Този проект цели да се произвежда европейска соя – алтернатива на вносната от Южна и Северна Америка, и в същото време сертифицирана и с гаранция, че не е генномодифицирана. Проектът ще продължи до 2015 г.”, разказа доц. Георгиев.

 

Автор: Галина Недкова