В средата на април браншови организации в животновъдния сектор свикаха пресконференция, за да алармират обществеността, че България не спазва европейското законодателство и по-конкретно Регламент (ЕИО)1898/87, който не допуска производството на продукти, имитиращи млечните, със съдържание на палмови масла. В центъра на отприщилия се скандал се оказа небезизвестната Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, за която по хамлетовски все още си задаваме въпроса – да я бъде, или не! Още с влизането си в сила тя скара млекопроизводители и преработватели. Според първите въпросната Наредба обслужва корпоративния интерес на няколко преработвателни предприятия в страната и ще доведе до тежки икономически последици за сектор млекопроизводство. Преработвателите пък изпищяха, че документът им „връзва ръцете” и ограничава бизнеса им.

Така или иначе, спорната Наредба влезе в сила, но за краткото си съществуване не можа да даде адекватен отговор на основния въпрос – каква е нуждата от нея? Кому са притрябвали тези български правила, след като по въпроса има разписан европейски регламент, който трябва да бъде прилаган без адаптации и побългарени вариации? За всеки случай Европа ясно е формулирала и какво да разбираме под понятието „мляко”. В член 2 от Регламента четем: „Терминът „мляко” означава изключително нормалната секреция от млечните жлези, която се получава от доенето на едно или няколко животни, без каквито и да са добавки към този продукт или екстрахиране на вещества от него.” Иначе казано – млекопреработвателните предприятия нямат право да заменят млечната мазнина с палмова, подчерта по време на пресконференцията д-р Людмила Тодорова, председател на Съвета на аграрните организации в България. „Касае се за Регламент, който ние, като страна членка на ЕС, трябва да спазваме и то без каквито и да е импровизации.”

Като позакъсняло европейско ехо, деформирано от недоразуменията на балканското ни законотворчество, прозвучаха тези думи. И породиха логичния въпрос – след като ще отстоява европейското законодателство, защо животновъдният бранш прие преди време влизането в сила на тази Наредба при наличието на въпросния Регламент?

Атанас Къцов, Асоциация на млекопроизводителите Тракия Милк: Тази Наредба беше направена благодарение на голямото лоби на преработвателите в България. Защото 40 мандри искат да тровят населението на България – за това става въпрос. Това е цялата истина. Президентът има право, има основание и възможност да отмени Наредбата и България да спазва европейския регламент.

Танчо Колев, председател на Националната асоциация на млеко- и месопроизводителите: Още тогава казахме, че тази Наредба не става, но нямаше кой да ни чуе. Затова се съгласихме на производствената периодичност от 6 месеца. Нека 6 месеца преработвателят да не работи с прясно мляко и да прави само имитираща продукция, пък да го питам аз след половин година откъде ще вземе мляко. Съгласихме се с тази Наредба, защото знаехме, че има възможност за лека заигравка. Но преработвателите, след срещата с нас се събраха и се усетиха, че сме ги вкарали в капана. Затова обжалваха Наредбата. В нея е разписано също, че складова продукция при двете производства трябва да се съхранява отделно. Това означава, че правейки имитираща продукция, тя трябва да се изнесе в други складове. Но нейният срок на годност не е 6 месеца и производителят не може да се подсигури с имитираща продукция, която да продава през следващата половин година. Затова се съгласихме. Те играят на въже и ние решихме също да се качим на въжето.

Ние нямаме нищо против имитиращата продукция – нека да залива пазара, но да бъде узаконена както трябва, подчерта по време на пресконференцията Танчо Колев. Той излезе и с конкректни предложения:

- Всички предприятия, които произвеждат имитираща продукция, да бъдат извадени от регистрите на мандрите и да се именуват по всякакъв друг начин, но не и мандри, където се произвеждат продукти от мляко.

- Тъй като имитиращата продукция е много евтина по себестойност, ние имаме предложение още от 2010 г. тя да бъде обложена с данък – например в размер на 2,50 лв. От тях 50 стотинки да отиват в Социалното министерство, 1 лев – в Здравното, защото тези продукти са вредни за здравето на хората, и 1 лев да се върне обратно към субсидиите за животновъдите, за да спасим сектора. И тогава, когато скочи себестойността на имитиращите продукти, клиентът ще предпочете вместо килограм имитиращ продукт да си купи 800 грама, но от истинското сирене.

- Друга голяма грешка на управляващите е, че до днешна дата в България няма лаборатория, която да изследва готовата продукция. Лабораториите за млякото, което ние произвеждаме, ни преследват „по устав” от сутрин до вечер. А за готовата продукция, в която разрешиха по БДС в българското кисело мляко да има до 20% сухо мляко, няма лаборатории. Няма кой да разбере дали в киселото мляко има 20% сухо или 20% прясно мляко.

 

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Май 2013