Рязък скок на цените в предлагането при брашното констатираха на 33-та търговска сесия на Пловдивската стокова борса в периода 16–20 август. Повишението е с между 15 и 20% за различните типове. Котировките „продава” за брашно тип 500 бяха 500 лв./т без ДДС (срещу 433,33 лв./т през предходната седмица), за тип 700 – 483,33 лв./т без ДДС (срещу 416,66 лв./т) и за тип 1150 – 400 лв./т без ДДС (срещу 333,33 лв./т). За борсовите наблюдатели остава открит въпросът дали мелничарите действително изкупуват хлебната пшеница на около 250 лв./т без ДДС или се подготвят финансово и психологически за подобна (или по-висока) изкупна цена.
Стандартизацията на хляба започва от нивата
Мариана Кукушева – председател на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България
- Г-жо Кукушева, подкрепяте ли връщането на БДС за хляба и кога може да се случи това, като се има предвид динамичната ситуация в зърнения сектор, който пряко е свързан с бранша на хлебопроизводителите?
- Ние решихме, че не трябва да бързаме с утвърждаването на едни такива стандарти. Това е с оглед на тазгодишната реколта, на неравномерния пазар в цял свят, включително и в България, и на данните, потвърдени на Консултативния съвет по зърното, че само 20% от пшеницата е с хлебопекарни качества. Имаме притеснения, че при новата реколта т.нар. падащо число е ниско, което означава, че това зърно е трудно пригодимо за производството на хляб, но когато излезнат анализите, вече тогава ще видим какво ще правим.Българските държавни стандарти, валидни до 1990 г., касаят няколко типа брашно, но за онова време в България са се отглеждали определени сортове пшеница и от тях са се произвеждали определени типове брашно. Не че в момента тези брашна ги няма на пазара, но ние нямаме увереността, че са произведени с изискванията, които е поставял стандартът по онова време. Освен това тези стандарти не могат да се препишат. Те трябва да се актуализират и съобразят със съвременното ниво на икономиката и със стандартизацията на суровините.
БДС ще гарантира спокойствие и справедлив избор на потребителя
Николай Тапаров – председател на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България
- Г-н Тапаров, какво е отношението на членовете на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България към въвеждането на БДС за хляба?
- Ние подкрепяме тази идея, като по този начин декларираме своята социална отговорност и съпричастност. Българинът трябва да се храни здравословно и да получава един нормален продукт. Стандартът може да се окачестви като вид марка. При въвеждането на БДС има елемент на сантимент и доверие към нещо, което е било. След като това е така, ние декларираме, че ще работим по него. Изискванията на стандарта са много и може би трябва да има гратисен период за въвеждането му заради допълнителните ресурси, с които технически да се обезпечи покриването на изискванията. Това, което до момента сме направили в нашата камара, е, че предложихме вариант проект на стандартите, който внесохме в МЗХ. Вероятно ще бъде сформирана работна група, тъй като има и други представители на бранша, и на тази база ще бъдат уеднаквени критериите.
БДС за хляба няма да промени потребителските предпочитания
Савина Влахова – председател на Съюза на мелничарите в България
- Г-жо Влахова, напоследък много се заговори за връщането на БДС за хляба. Дали от носталгия по миналото или от страх, че консумира хляб с консерванти и различни добавки, българинът сякаш е склонен да избере стандартизиран хляб. Какво е отношението на мелничарите по този въпрос?
- Това е нещо, което колегите хлебопроизводители ще решат. БДС е от времето, когато в България имаше три вида хляб – типов, „Добруджа” и бял. От доста години сме свидетели, че у нас и по света се произвежда многообразие от хлябове, вкл. и съдържащи комбинация от различни видове брашна като ръжено, царевично, оризово и пр., по-едро или по-ситно смляно и т.н. Наличието на богата гама от различни видове хляб не може да бъде спряно от тези стандарти. Така че не може да се очаква да настъпи драстична промяна след връщането им. Към момента се наблюдава нарастване на интереса към пълнозърнестите брашна, което естествено отдалечава потребителя от хляба, произведен по един от трите стандарта.