Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бизнес Брой: Май 2013
Трюфелът – скъпарски афродизиак или храна за богове
Магнетичната гъба – алтернатива за високодоходно земеделие

Трюфелът – скъпарски афродизиак или храна за богове

print

e-mail facebook

 Има една ядлива гъба по света, които е обвита в мистика и струва цяло състояние. Става дума за трюфела. Той живее тайно под земята, а тези, които го открият, със сигурност са късметлии. Килограм от него, в зависимост от вида, големината, зрелостта и формата му, на европейския пазар струва цяло състояние. През 2007 г. бял трюфел с тегло килограм и половина бива продаден за скромната сума от почти 1 млн. лева.

Находищата им се пазят в тайна и се предават от поколение на поколение, защото това е златна мина за търсачите на уродливите грудки. Особеното им е, че за да бъдат открити, са необходими специално обучени кучета. А те са изключително скъпи.

От най-дълбока древност до наши дни са изписани хиляди легенди. Трюфелът е наричан „храна на боговете”, „съкровища на Земята”, „кралски подарък” и кой знае защо „слюнка на магьосници”. Разправят е, че е афродизиак. Но дали е така. Със сигурност обаче има някаква причина хората и редица представители на животинския свят да търсят трюфели. Някои учени твърдят, че употребата им води до повишена жизненост. Мадам дьо Бовари твърдо вярвала в чудодeйните свойства на трюфелите, а Распутин ги предписвал за сгъстяване на кръвта и за усилване на потентността. Наполеон похапвал трюфели преди да влезе в императорската спалня за поредната любовна схватка с любимата си Жозефина.

Няма място в страната ни, което да не е обхванато от популацията на тази гъба. България е сред малкото кътчета по света, където се развива мицелът ù. Но, за съжаление, заради трудното ù откриване засега е храна в повечето случаи за дивите прасета. Трюфелите се делят на бели и черни, като белите са по-ценни и съответно – най-скъпи. У нас виреят много видове, но само четири от тях представляват интерес за кулинарите. Заради способността им чрез трайния си и специфичен аромат да превръщат редица ястия в еликсир тези гъби са неизменна част от изискани вечери с привкус на лукс и романтика.

 

Тези скъпарски деликатеси са чудесна форма за алтернативно високодоходно земеделие, за което българските почви и климатични условия са едни от най-добрите в света. Вследствие на интезивното земеделие, както и на двете световни войни, сериозно намаляват ареалите на местообитание на трюфелите в Европа. Търсенето на уникалния деликатес налага развитието на технологията за неговото култивиране. В последните десет години най-интензивно се засаждат в подходящите за това райони във Франция, Испания, Италия и Австралия. „Култивираното отглеждане на трюфели е изключително доходоносен бизнес в дългосрочен план, без конкуренция и тенденции за свръхпроизводство”, твърди Росен Владимиров. Той е представител на българска фирма, предлагаща от близо две години трюфел фиданки. Внасяните в България от тях дръвчета са от четирите основни вида за трюфели – черен летен, есенен, зимен и бял. Те са със сертификати за качество на микоризата, издадени индивидуално за всяко дръвче от Патентното ведомство и сертификат за произход в съответствие с изискванията на Регламент (EО) № 69/2004 на Европейската комисия.

В естествени условия спорите на гъбата се разнасят от гризачи и други животни, като попадайки в земята, те образуват микориза с корените на дърветата. При култивация се създават специални условия в изкуствена среда, за да се образува мистичната симбиоза между мицела на гъбата и коренчетата на израстващото дръвче. Вследствие на това се получава заразена фиданка, готова да плодоотдава трюфели.

 

Технологията позволява да се произведат достатъчно на брой и с гарантирано качество микоризирани фиданки. За да се създаде едно печелившо стопанство, от голяма важност е посадъчният материал, разказва предприемачът. Също така теренът трябва да отговаря на изискванията – почвата да е торфена, водопропусклива, проветрива, богата на калций. Дръвчетата, които се използват, са основно широколистни – дъб, бук, леска и други. Плододаването става след седмата, осмата година.

 

Автор: Диана Александрова



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg