Най-голямото племенно стадо у нас от Североизточна тънкорунна порода овце се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Малко известно е, че освен растениевъдна в ДЗИ – гр. Ген. Тошево се развива и животновъдна дейност. Освен по пшеничните полета, нашият фотоапарат е „щраквал” и в говедовъдната ферма на научния институт, а през тази пролет в обектива му попадна и племенната овцевъдна ферма.

Срещата ни с животновъдите се случи в деня, определен за ежегодната бонитировка на племенното стадо от породата Североизточна тънкорунна. Този процес всъщност е оценка на всяко едно от мъжките разплодни животни. Оценките вървят в следната последователност – „елит рекорд”, „елит”, „първи клас” и т.н. Докато нашият екип присъства във фермата, от проф. Стефан Бойковски, извършващ прегледа, се чуваше само „елит рекорд” и „елит”. Справката от миналата година показва, че в стадото има най-много животни именно с такива оценки. Селекцията на овцете от Североизточната тънкорунна порода е стартирала в Института в средата на 50-те години и приключва през 70-те години на миналия век. Тогава става и основната порода за Добруджа, отглеждана за вълна и за месо. Днес в Института се намира единственото голямо стадо от тази порода в България. Само преди 20 години в тази ферма са се отглеждали 5000 тънкорунни овце. Сега са толкова в цялата страна. В момента в ДЗИ има близо 1000 племенни животни. В България се наблюдава регресия в овцевъдството, категоричен е директорът на Добруджанския земеделски институт доц. Иван Киряков, докато преди 20-30 години Добруджа е била рай за отглеждане на овце.

В Добруджанския земеделски институт трудностите при отглеждането на най-голямото племенно стадо овце от Североизточна тънкорунна порода са ежедневие. И както обобщи доц. Киряков, проблемите винаги са финансови. Това е свързано с изкупните цени и на месото, и на млякото, на вълната. Свързано е и с отдръпването на фермерите, които все по-рядко купуват племенни животни. По думите на доц. Киряков субсидиите за племенните стада би трябвало да бъдат в пъти по-високи, отколкото са сега.

Има огромна диспропорция между приходи и разходи. Похарченото е три пъти повече, отколкото са приходите. Това е свързано и с липсата на пазари по отношение на племенните животни. Ежегодно Институтът предлага висококачествени разплодни животни на цени от 400-500 до 700-800 лева в зависимост от категорията. Но проблемите идват от там, че фермерите почти избягват да купуват племенни животни, а в същото време субсидиите за племенна ферма са крайно недостатъчни.

Това стадо е селекционирано преди всичко за вълна, на по-късен етап започва селекция и за месо, разясни още доц. Киряков. За миналата година вълната е била на цени от 2,20-2,30 без ДДС. Няма търсене на тази суровина у нас. Преди 20 години, например, в счетоводните книги на Института се вижда, че килограм вълна е бил 5-6 лева. Днес картината е друга и цифрите са следните – 2-2,50 евро за килограм месо, около 60 евроцента за литър мляко, 1-1,50 евро за килограм вълна. Изводът – овцевъдството започва да потъва в Добруджа.

Липсата на пазар на месо, мляко и вълна насочва животновъдите към селекция на месодайни животни. В Института вече се отглеждат 50 овце от породата Ил дьо Франс, но и там проблемите са същите, подчерта доц. Киряков.

Стадото се разработва още преди 2000 г. съвместно с Тракийския университет и става факт преди 6-7 години. В момента се поддържа само една линия на кръстоска между Североизточна тънкорунна порода и Ил дьо Франс. И пак се стига до омагьосания кръг. Няма фермери, които да дойдат и да поискат да сключат договори за изкупуване на племенни животни, за да се осигури съответният брой за следващата година. Пазарът е стихиен, няма планиране, категоричен е доц. Киряков. 

 

Автор: Галина Недкова

Целия материал четете в брой Юли 2013