Страната ни притежава изключително благоприятни агроекологични предпоставки за развитие на овцевъдството. За съжаление, броят на овцете у нас намаля почти четири пъти, както обичайно се оправдаваме – по редица обективни, но защо да се лъжем – и субективни причини. „Никога преди България не е произвеждала по-малко от 6 млн. овце, а в момента отглежда едва около 1,5 милиона”, беше тъжната констатация и на министъра на земеделието и храните от служебното правителство проф. Иван Станков по време на овцевъдния събор в Арбанаси. Някои експерти даже твърдят, че цифрата им не минава 1 милион. И ако точността е въпрос на агростатистика, истината, пак по думите на професора, оглавил за кратко изпълнителната власт в агросектора у нас, е, че „процесът на възстановяване на българското овцевъдство е много дълъг”, а и погромът върху него не беше лек. През погледа му на учен в този сектор „трябва да се започне с разширяване на възпроизводството и увеличаване на броя на селекционираните животни и новите технологии трябва да бъдат задължително внедрявани в него, като например електропастирите, от които има наистина нужда.” През фокуса му на прозорлив политик пък е видно, че е „необходима вертикална интеграция между производители, прекупвачи и преработватели, за да се постигне възстановяване на пазарите.”

Най-труден е обаче съветът за сполуката в чисто човешкия, личностния план за българския овцевъд, наследил или превърнал тази дейност в свой спасителен поминък. И за да продължим с повтарянето на мантрите, че в него наистина има хляб, защото има пазари, има търсене, защото вкусът на продуктите ни е уникален, някой трябва най-после да излезе с честния, прозрачен и изпълним договор с производителите ни в това производство. Нужно е споразумение за взаимодействие между държавата ни и тези наши овцевъди, които наистина искат и могат да върнат вкуса на родните ни храни от позабравеното сурово овче мляко.

Нужен е ясен пакт за възкръснало, но и овъзмездено по стандартите на съвременния свят трудолюбие на овчаря у нас. За да не заличим спомена от славните времена на овцевъдството ни със срамните факти днес, когато родни търговци внасят евтини агнета от Румъния, защото северните ни съседи получават два пъти по-висока държавна субсидия, отколкото у нас. И в същото време да мечтаем или просто се хвалим, че за богатия шейх от арабския свят истинското агнешко си остава просто българското и ние ще му го изнесем, а той дори ще ни помогне за това, като богатата му страна инвестира у нас за неговото производство. Чу се дори, че България ще бъде включена в инициативата на краля на Саудитска Арабия за инвестиции в земеделието след срещата с него на предишния ни агроминистър от последното редовно правителство.

Само че след тези добри новини от екзотичните визити и преговори колко оцелели и нуждаещи се от такива възраждащи оферти нашите овцевъдни ферми бяха посетени от ресорните ни чиновници? И на колко и кои овцевъди беше подадена ръка за умножаване на стадата им с подобаваща държавна помощ в амбициозната уж държавна политика за българското овцевъдство. Или всичко е една констатация за отдавна доказания му потенциал. Като констатация или игра на политика ще остане и фактът, че има добри предпоставки за него при настоящата икономическа конюнктура в света. Обясняват, че с влизането на България в ЕС пред овцевъдството в страната ни се отварят широки възможности за развитие. Оказва се, че Общността задоволява само 40% от потребностите си от овче мляко и агнешко месо. Затова и производството на овче месо е една от възможностите за повишаване на ефективността на родното овцевъдство.

Българските овцевъди ще имат достъп до френския пазар, стана ясно след подписаното през февруари споразумение за сътрудничество между браншовите организации на животновъдите от двете страни. За нас е шанс, че Франция е втора в Евросъюза по производство на овце след Испания и в същото време има недостиг от 60-70% на агнешко месо. Затова в страната ни ще се угояват млади животни от френски породи до 35 кг, които имат добър прием на тамошния пазар. След това ще бъдат оценени в кланици по системата (S)EUROP и ще се реализират във френските магазини, обясни след сключването на споразумението председателят на Националната овцевъдна асоциация (НОА) зооинж. Бисер Чилингиров. Всички помним еуфорията, когато говорихме и писахме за възраждане на овцевъдството и отварящите се през него пазари. Само че днес шефът на НОА отново пита: „Кога българският овцевъд ще усети, че държавата стои зад него?” Може би защото въпросните преговори и договорки с богати страни за произведеното от неизвестно кои български овцевъди става в тяхно отсъствие и при отдалечаваща се във времето неяснота дали въобще е възможно на практика да се случат тези добри намерения като стимул и начален тласък за овцевъдите у нас.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юли 2013