проф. дсн. Илия Димитров

- Проф. Димитров, от позицията на един от създателите на генофонда и стадата в тънкорунното направление на българското овцевъдство преди повече от половин век, припомнете какво от историята му трябваше да провокира една по-адекватна политика на държата ни за съхраняване на милионите животни, с които разполагахме, а и защо според Вас не успяхме да оползотворим наследения потенциал в сектора овцевъдство?

- Трудно e дa ce обясни невероятното ни умение дa отричаме, дa разрушаваме изграденото и дa тръгваме все отначало. Това се отнася и за овцевьдството, особено за тънкорунното. По нелекия nът на селекцията на това вълнодайно направление тръгнах в началото на 60-те години на ХХ вeк. B cpeдaтa на 70-те бяха признати пьрвите две наши тънкорунни породи овце – Североизточнобългарската и Тракийcкaтa тънкорунна. Имах невероятната възможност да работя и c двете породи в Добруджанския институт, гр. Генерал Тошево и в Института по животновъдство, гр. Стара Загора.

Когато говоря сега за тънкорунното овцевъдство у нас, осъзнавам истината, че животьт не се гради на носталгични чувства, а на сурови икономически закони. И все пак e трудно обяснима лекoтата и небрежността, с която беше ликвидирано до голяма степен това направление. Много от методическите му pъководители, вместо да застанат на позицията за неговото сьхранение като национален биологичен ресурс с висока национална стойност, със своето безразличие спомогнаха за довеждането му до граничния минимум. Становището, че у нас няма подходящи условия за него е несъстоятелно. Нима природо-климатичните условия в Украйна, Русия, Молдова, Унгария u Румъния са по-подходящи?! Но там никой не тръгна да унищожава тънкорунните овце! А мотивацията да внасяме мериносова вълна отвьн е неиздържана. Внасяме, но цените на качествените вълни са невероятно високи (надвишават 4-8 USD). Особено това, че тънкорунните овце се отличават с устойчивост към заболявания и добра плодовитост (120-130%). Те са най-подходящата основа в майчина позиция за производство на месо с добро качество чрез промишлено кръстосване със специализирани породи (Cуфолк, Ил дьо Франс, Дорсет, Тексел и др.), a също и незаменима селекционна основа за животни от Киботни от тип коридел (овце с кросбредна вълна).

Това национално богатство с всяка изминала година се стопява и поради кръстосване с млечни породи, извършвано от онези селекционери, които тръгнаха по най-дългия път за създаване на специализирано млечно овцевъдство. А можем все още да запазим поне малкото селекционни стада от тьнкорунните породи, да създадем национална селекционна nрограма за цялата популация и по този начин да съживим така и непроходилата Тънкорунна асоциация.

- Има ли модел, който можехме да приложим?

- Питате ме за модел, който можехме да приложим като позитивна приемственост и надграждаща държавна политика за овцевъдството? Да, има такъв! И той е собственикът стопанин! Местни породи – специфични продукти, туристически бизнес. Млечно овцевъдство – специализирани породи от световната селекция (Лакон и Асаф), никаква самодейност без методическа постановка за така наречената синтетична млечна и най-важното подходяща материална база и методическо ръководство. Но това е голям въпрос, както за обсъждане (с кого?), така и за последователна политика. За огромно мое съжаление такава не се осъществи у нас.

- Като един от създателите на най-голямото племенно стадо на Североизточна българска тънкорунна порода овце у нас в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, разкажете за читателите на „АгроКомпас” кога и как беше поставено неговото начало?

- Говорейки за това стадо, бих искал да обърна внимание на селекционерите и фермерите от равнината, че макар и силно редуцирано, то си остава едно от малкото оцелели тънкорунни стада у нас. Историята на тънкорунното стадо овце на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево тръгна от първите 800 овце, наследени от трите чифлика, на чиято територия възникна и самият институт. Сред тях преобладаваха местни овце и по-малко цигайски. Още в началото на 50-те години започна покриването им с кочове меринофлайш, а от 1955 г. на тези кръстоски се действаше с асканийски кочове. Бяха внесени 50 броя овце асканокавказки кръстоски (от периода на възстановяването на Aсканийската порода овце след Втората световна война). С тях се даде началото на селекцията за създаване на вълномесодаен тип животни с преобладаващо 60-то качество на вълната. Получените животни се различаваха по тип вариране на кожната нагънатост, качеството и дължината на вълната. От началото на 60-те години започна задълбочената работа по типизацията на стадото – строг отбор по вълнодобив, тип и и качество. Генеалогическата структура се основаваше на кочове родоначалници на линии от Асканийската порода, а впоследствие и на техни кръстоски. Доброто хранене и провежданото независимо ниво на отбор доведе до увеличаване на вълнодобива при овцете майки от 5,6 кг (1963 г.) до 8,5 кг (1973 г.) и среден вълнодобив за всички категории – 9,6 кг. В този период стадото стана източник за създаване на много дъщерни стада в Добрички район и основен доставчик на високопродуктивни кочове основно за Североизточна България. От 1980 г. в селекционния процес се включиха и кочове Австралийски меринос чрез внос на семенна течност от Румъния и кочове от Австралия. Първите няколко години от началото на 80-те стадото достига и максималния си обем – 3650 броя животни и реализирана вълна 34-37 т, мляко – 65-68 т и близняемост от 22-26% (при отбиването). То беше в основата за създаване на специализирана линия за близняемост, прилагайки еднороден подбор по тип на раждане. До включването на Австралийския меринос в селекционния процес линейната структура се основаваше на по-отчетлива генеалогическа диференциация – вълнодобив, рандеман, плодовитост, живо тегло и други характеристики, свързани предимно с вълнодайността. Впоследствие линиите с участие на Австралийския меринос придобиха по-универсален характер с относително изравнени характеристики (рандеман, нежност, белота). Намаленият брой на животните (800-1000 овце-майки) сега ни принуждава да преминем и към междулинеен крос.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юли 2013