-  Г-н Тодоров, бихте ли обяснили извоюваната привилегия с директните плащания, които всяка година ще могат да се разпределят за рискови сектори и уязвимите производства в българското земеделие, която постигна министър Греков на последното заседение на Съвета на аграрните министри в Люксембург? 

- Това не е привилегия, а предложение на Европейската комисия още от 2011 г. Тогава излязоха предложенията ù да бъдат подпомогнати производства по линия на Първи стълб и това да стане по начин, обвързан с директните плащания за тях. По принцип те се дават на декар, независимо за каква култура. Така че това е предложение на Еврокомисията, което се обсъжда много отдавна. Ние, като Асоциация на земеделските производители в България, бяхме дали своето официално становище. На база на всички становища, предоставени от повечето браншови организации, националната позиция на България беше именно това, което се защитаваше досега – да се даде възможност тези обвързани с производството подпомагания да бъдат 15%. В крайна сметка на последното заседание на Съвета на министрите предложението е 13%. То е след провежданите дискусии, след официалното становище на Европарламента. Така че най-вероятно те ще останат 13%, но всъщност това е едно добро решение за тези производства, за които в България напоследък постоянно говорим, че почти изчезват – производството на плодове и зеленчуци, на етеричномаслени култури, на някои сектори от животновъдството.

- Фиксирани ли са вече твърдо на 13% средствата от предвидените за страната ни директни плащания, които ще могат да се разпределят за уязвимите сектори?

- Все още няма фиксиран процент. Продължават дискусиите по повечето от въпросите. Така че това предстои да бъде фиксирано, но всъщност най-вероятно ще останат тези проценти, което не е никак лошо за българското земеделие. Тези 13% са една доста сериозна сума, която се надяваме да подпомогне именно тези уязвими сектори. Тук, за съжаление, не фигурират етеричномаслените култури, тютюнът и секторите птицевъдство и свиневъдство. Ние имахме изключително големи надежди да бъдат подпомагани тези производства, тъй като виждате, че през последните години, когато се отделиха и малко средства за тях, успяха да ги съживят отчасти. Предвиждат се 2% подпомагане за протеинови култури – предимно бобови растения, соя, все такива, които у нас напоследък отглеждаме изключително малко. В АЗПБ имаме производители на соя и се надяваме това подпомагане да стимулира и все повече хора да започнат отглеждането на тези култури, които като цяло са полезни за сеитбооборота, но излязоха от зърнопроизводството доста отдавна.

- Вие, като Асоциация, заявихте, че ще работите занапред така, че тези сектори да се подпомагат с национални средства. Малко повече информация за тази идея?

- Ние винаги сме настоявали за подпомагане на тези сектори и имахме надежда това да стане с европейски средства. При настоящата ситуация ще настояваме това да стане със средства от националния бюджет, както се случи в предходните две години именно след нашия апел за това. И вече споменах за позитивния ефект от него, забелязан от хората, които следят земеделското производство у нас.

- Възможността да се прехвърлят тези средства означава ли автоматично подпомагане и може ли то да се анулира, ако за въпросните закъсали сектори от Брюксел отбележат макар и малък подем във времето сега, а не изхождат от общото им закъсало състояние от последните две години?

- Още не са излезли прилагащите регламенти и не е ясно кога за един сектор ще се счита, че не е уязвим, т.е. кога и по какви показатели ще се зачита, че е в подем и кога подпомагането за него ще бъде прекратено. Няма яснота по тези въпроси. Ние, като Асоциация, очакваме да видим какво ще предложи ЕК, за да може да дадем своето официално становище.

- Като член на сформираната Тематичната работна група за разработването на Програма за развитие на селските райони на България за 2014-2020 г., доволен ли сте от нейната работа при положение, че зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев обяви, че до края на месец юли програмните ни документи за Общата селскостопанска политика за следващия период трябва да са готови?

- Няма как да съм доволен от работата на Тематичната работна група. Тя беше формирана през м. януари т.г. Имаше едно заседание през февруари, едно през март и като цяло в това се състои работата ù фактически. В това време ни бяха изпращани различни документи, които най-често не бяха във вид и във формат, който можеше да бъде коментиран, т.е. представляваха едни откъслечни текстове, които ние, като Асоциация, преценихме, че няма смисъл да се коментират. Стратегията и слот-анализът, който беше подготвен при второто заседание на Тематичната работна група, беше отхвърлен от почти всички нейни членове. Той беше отхвърлен не за поправки, а буквално за пренаписване, за разработване отново. Това показва, че тези документи не бяха с качество, което дори да може да бъде поправено, т.е. трябваше да се правят наново. Това не стана, най-вече в срока, който беше поставен от Тематичната работна група и до момента ние не сме виждали нов вариант на тези документи. А това са основните документи, за да може да продължи работата по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Август 2013