За българските туристи провинция Бавария обикновено се асоциира с видяното в рекламните брошури – атрактивни хубави германки в носии носят изпотени халби с бира. Не че това не е така наистина! За земеделските производители обаче областта може да бъде един образец за съвременно фермерство, съчетало в перфектно единство модерните агротехнологии и грижата към земята. Това е видно още от самолета, на път за Мюнхен. От птичи поглед Бавария е като красив килим в зелени нюанси и орнаментика от парчета обработваеми земи с виещи се между тях пътища, свързващи малките населени места. Чистотата тук е религия, изповядвана от всички, а земята е най-ценният капитал. Ако имате пари, които трябва да се вложат в нещо, основната инвестиция трябва да бъде в земя – такава е философията на местните земеделци

Затова и цената ù постоянно расте. Минималната стойност на земята в Бавария в момента е 100 хил. евро за хектар или 10 хил. евро за декар. За около 4 години цената се повиши двойно, коментират местните фермери. „Преди около 4-5 години беше между 50 и 60 хиляди евро за хектар. В момента се говори за 100 и над 100 хиляди евро за хектар.” Но земята в Бавария не е просто скъпа – тя не се продава, няма пазар. Може би това е и една от основните причини там да са пословични в грижата си към земеделските земи, горите и природата въобще. Зеленината е навсякъде, а семейните къщи са обкичени с цветя. За нашите балкански нрави така и не стана ясно дали ги задължават със закон или просто хората там така разбират нещата и така живеят, съчетавайки трудолюбие, естетика и традиции.

А в Бавария определено държат на традициите. В това се убедихме след посещението си в стопанството на 38-годишния Август Хартъл, който ни посрещна с думите:

„Това е ферма с история. Още дядо ми е бил животновъд,

след това и баща ми, а в момента и аз. Първата ни ферма е построена през 1913 г. и оттогава до днес отглеждаме животни.” Но от 1913 г. до наши дни нещата в семейния бизнес много са се променили. Преди година и половина Август Хартъл построява новата кравеферма, в която ни посрещна. Строителството ù отнело 9 месеца, а за допълнително финансиране фермерът се възползвал от тяхна национална програма за подпомагане, актуална за територията на Бавария и предназначена именно за изграждането на ферми. Максималната субсидия, която може да получи германски стопанин по тази програма, е 200 000 евро. Благодарение на това подпомагане Хартъл получил 35% субсидия за направата на кравефермата си.

 „В момента съм постигнал най-високо ниво на комфорт, възможен при отглеждане на крави на закрито, сподели фермерът. –За това допринесоха основно две неща: доилният робот, с който се оборудвах, и специалните постели, които са направени за всяко едно животно. Много важно е краката на кравите да не остават на твърда основа, на бетон. Единственото, което може да подобри условията им на живот, е ако изкараме животните навън, на паша.” Фермерът стопанисва 45 хектара земя. Върху 20 хектара отглежда зърнени култури, а 25 хектара са зелени площи. Отделно има и 12 хектара гори. В момента в стопанството се отглеждат 80 дойни животни и 100 телета. Благодарение на модерното оборудване във фермата за тях се грижат само 2-ма души – фермерът и баща му. При спешна нужда идват да помагат жена му или майка му. След запознанството ни с любезния немски животновъд обърнахме внимание и на кравите – големи и чисти животни, видимо много спокойни и общителни. Породата им е Сементал фликфи, научихме от фермера, който уточни, че се е спрял на нея, защото била подходяща за производство и на месо, и на мляко. „От едно животно годишно получаваме около 8 500 литра, като реално продаденото мляко е между 7 800 и 8 000 литра. Другото е нужно за отглеждането на следващите животни. Изкупната цена за литър сурово краве мляко в Бавария сега е около 35 евро цента и според фермера е на границата на минимума. За животните си той не получава субсидии. Взима по 53 евро на хектар земя. Едно от най-впечатляващите неща в кравефермата на Август Хартъл е доилният робот. Той е закупен още с построяването на фермата и е огромно облекчение за стопанина, който на практика няма ангажимент за издояването на кравите. Подмамени с храна, животните сами отиват при робота, който с помощта на сензори разпознава дали кравата е за доене, измива вимето ù и я издоява. „Основната причина, поради която решихме да внедрим робота, е първо от икономическа гледна точка, защото така нямаме необходимост от много работна ръка, която в днешно време става все по-скъпа. От друга страна, дилърът, който ги предлага в Германия, осигурява много добро сервизно обслужване и по този начин инвестицията в такава машина е оправдана.” Фермерът разказа, че първите две седмици били най-трудни и за него, и за животните. „Но след 14-я ден кравите се приспособиха към работата на робота и оттогава нещата стават все по-добре и по-добре.” Хартъл сподели още, че инвестицията в такъв робот е оправдана при минимум 70 крави. Тогава на практика роботът не спира да работи. Той има специален съд за издоеното мляко, което чрез помпа се събира в общ контейнер за сурово мляко.

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Август 2013