Димитър Стоянов

 

Практиката го е доказала, че няма друга човешка дейност, която така да щади земята, както биоземеделието. Голяма част от болестите, особено сред младото поколение, се дължат на нечистата, отровената храна. В динамичните биостопанства не се говори за количество, за добиви от декар, за големина на плода. Ако се тръгне с комерсиална цел, няма да бъдат постигнати добри резултати. Трябва да се приеме философията, че човек е част от природата и трябва да се пригоди, а не да властва над растителните и животинските видове. Да живее по нейните закони. Животът е в качествената храна, в чистата земя, в чистата вода, в чистия въздух, а биоземеделието се съобразява с това. То запазва и умножава биоразнообразието. На трите декара, които ние обработваме, над 65 вида растения живеят дружно заедно.

Дълго се чудих как да започна разказа си за срещата ми с Димитър Стоянов от с. Бачково. Затова избрах като въведение към темата тази негова житейска и производствена философия, която биопроизводителят и съпругата му Мария не просто стриктно спазват, а активно популяризират чрез биопроизводството си, пословичното си гостоприемство, с лекции и презентации на различни срещи и семинари. Затова двамата веднага се съгласиха екипът ни да им гостува „набързо”, колкото за един разговор за биодинамичното земеделие. Такъв беше нашият план. Да, ама не! Оказа се, че Димитър Стоянов или чичо Митко, както го наричат повечето му познати, може и обича да говори за биопроизводството с часове. Другата изненада за нас беше, че вместо в компанията на някой бор-исполин или китна ела – все пак се намирахме в подножието на Родопите, ние се оказахме в сянката на високо избуял шумолящ бамбук. Близо до него пък имаше 15-годишен представител на най-старото дърво на планетата – Гинкобилоба. Така, сред красиви традиционни за българските дворове цветя и високи, нетрадиционни за страната ни растителни видове, започна срещата ми със стопаните на небезизвестната къща с бамбука в с. Бачково.

За учителството, екологията и биопроизводството

Мария и Димитър Стоянови са пенсионирани учители. През целия си живот са работили с деца, затова и контактите им с тях, по думите им, са винаги „мили и приемливи”. От дълги години двамата са се посветили на екологичното възпитание на подрастващите. Именно покрай децата семейството се задълбочило сериозно в проблемите на екологията. По-късно, като директор на училището в смолянското село Хвойна, Димитър защитава клас квалификация с разработка на извънкласна програма за екологично обучение на учениците, която се приела с много голям интерес. Когато по-късно се преселили в с. Бачково, където Димитър Стоянов станал кмет, той и съпругата му наследили малка градина. След една лекция на проф. Стойчо Каров, пионер на биоземеделието в България, Димитър Стоянов приема идеята за чистото производство като лична кауза. Кани професора на двудневен семинар в Бачково, след който веднага попълва молба за биопроизводител. Признава, че по онова време нямало много информация по темата, но стъпка по стъпка амбицираното семейство навлиза в спецификата на биологичното производство.

На 27 юли 2000 г. Мария и Димитър Стоянови получават сертификат под номер 12-ти – един от първите в страната, за биопроизводители.

Райската градина край с. Бачково

В миналото районът на Бачково бил изключително лозарски. Произвеждал се е и много тютюн, но той вече не се сади. Много места вече пустеят, разказва ни чичо Митко. Нашата градина е около 2,5 дка. Лозето е 1,5 дка, около декар сме отделили за овощна градина с 80 дървета – почти всичко, което расте в България, го има в нея. Малък участък от земята е отделен и за зеленчуци, които отглеждаме за лична консумация и предимно за преработка. Произвеждаме около 1500 кг грозде, 2 000 кг плодове и 300-400 кг зеленчуци. Всичко това е сертифицирана биопродукция, а сертификатът си защитаваме всяка година, според изискванията. Но ние сме го приели всичко това като начин на живот, като наша философия. Дори да нямаме сертификат. Никой не ни задължава да правим биоземеделие, но двамата с Мария сме убедени, че екологичното, чистото производство е бъдещето на земеделието. България никога няма да има успех в Европа като производител и износител на земеделска продукция, преработена или прясна, ако тя не е биологична. След време търсенето ù ще стане много по-голямо от предлагането.

 

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Септември 2013