проф. Димитър Греков

 - Министър Греков, ако натиснем копчето на „стоп кадър” върху лентата за състоянието и политиката в българското земеделие в момента, в който Вие поехте поста, кои са най-неотложните и най-трудно решими задачи?

- Мисля, че всяко правителство трябва да работи както за просперитета на земеделието, така и за цялостната стабилност на икономиката на страната. Това се опитва да прави настоящият екип на управляващия кабинет. То се случва в един труден като политика за осъществяването му период, но и във време, в което у нас се произвежда достатъчно и голямо количество селскостопанска продукция. Колкото до задачите, приоритет в работата на Министерството на земеделието и храните е да се съхранят и развият традиционните селскостопански отрасли у нас – тези, които са били в добро и печелившо състояние преди 20-23 години. За съжаление, в настоящето традиционни отрасли като животновъдството, зеленчукопроизводството, пчеларството, рибовъдството, бубарството, както и отглеждането на някои топлолюбиви култури, като памук, лен и други, са почти забравени. А те са били поминък на голяма част от населението у нас. Ако се обърнем назад във времето и видим колко човека са били ангажирани в тези селскостопански производства и възстановим онази ангажираност в тези сектори, ще решим проблема с търсенето на онези 250 000 работни места у нас, за които говори и премиерът. Ако пък суровината, която изнасяме, независимо дали е зърно или нещо друго, включим в хранителната верига, ще се увеличи значително заетостта и на хората. А това, което виждаме сега, не е стоп кадъра само от последните четири години. Така изглежда българското земеделие на стоп кадър от последните 20 години. Иначе посоката е ясна – възраждане и развитие потенциала на изоставени, но важни традиционни български земеделски сектори, с продуктите им, с които сме били известни и търсени на външните пазари.

- След амбицията Ви за реформа в средното земеделско образование коя трябва да е следващата стъпка, за да се обърне тенденцията, при която за последните 5 години заетите в земеделието ни са намалели с една четвърт по данни на Евростат?

- Според мен заетите в селското стопанство у нас през последните 5 години са се увеличили, не са намалели, но това е за сметка на качеството на хората, които се занимават с това производство. Имам предвид не човешки, а образователен потенциал на тези хора. Затова е необходимо специално образование, насочено към знанията, свързани със земеделското производство. На практика земеделското производство, особено в нашето съвремие, изисква качествено подготвени кадри. Такива, които имат поглед и в миналото – с неговите постижения и практики, но и в бъдещето – с неговите тенденции, иновации и изисквания. Те трябва да имат както мениджърски качества и умения, така и понятие от планиране и разработване на сеитбооборота, от качествени семена и въобще – от много агрономически познания, които са необходими при старта и провеждането на земеделското производство. За съжаление, голяма част от училищата, които произвеждат такива кадри, а и някои вузове, където продължава тяхното образование, не дават достатъчно от това, което е необходимо като подготовка. Образованието в настоящия момент трябва да е тясно свързано с практиката.

- Спомням си, че в Аграрния университет в Пловдив имахте директни договори с работещи у нас агрофирми, които се ангажираха с издръжка на образованието на определени студенти, за да ги подготвите за работа при тях.

- В Аграрния университет в Пловдив това се прави от 15 или 20 години. Но нека да започнем поред на нещата – говорим за средното образование. Другото важно в настоящия момент, когато се намираме в икономическа криза, е вземането на решения, които водят до бърз ефект. Тук значение има не само образованието, но и науката като фактор в земеделието. Затова аз проведох срещи не само с ръководствата на земеделските училища, но и с част от научните институти в земеделието у нас. Те трябва да преминат на друго ниво. Те трябва до отговорят на нуждите на производителя. Никой не се интересува от самоцелна наука, от фундаментални изследвания или публикации, с които някой е решил да стане доцент или доктор на селскостопанските науки. Оценката е единствено на това, което представяме на практика – сорт, порода, технология. Ако то отсъства, не може да се говори за никаква титла на доцент, професор, доктор, дори асистент. Затова и тази връзка – на науката, на образованието, особено средното, с практиката, е много важна. И аз съм поканил за участие в професионалните гимназии, които са 72 на брой у нас, всички земеделски производители. Целта ми е да помогнат и да ни кажат какво им е необходимо. Тогава и ние ще се опитаме да помогнем, като реновираме част от тези училища и ги снабдим с нова техника за обучение на учениците. Така ще осигурим възможността за създаване на кадри за земеделието. Онези от тях, които желаят, ще продължат във висшите аграрни училища, а на другите агробизнесът ще им осигури веднага достъп до работа в сектора. Тогава, убеден съм в това, ще се почувства вливане на свежа кръв в организма на земеделските производители и стопанства у нас. Това ще стане с подготвени хора, които с обосновани практики ще повишат и самите добиви. Отделно трябва да насочим вниманието си към онези висши кадри, които излизат от земеделските вузове и остават там, само за да не стоят вкъщи. Трябва да търсим възможността да бъдат включвани в големите агрофирми, не само на селскостопански производители, но и на фирми за препарати за растителна защита. Ще се опитаме през следващата година да включим и стажантски програми, с които студентите да могат да практикуват дейности, влизайки в областните дирекции по земеделие, в общинските служби и съветите по земеделие, за да почувстват колко в някои случаи са изгубили като не са се подготвили добре. Защото никой земеделски производител няма да ти прости, ако ти зададе директно въпроса си и ти не можеш да му отговориш. Аз мисля, че това ще има изключително добър ефект върху мобилизирането на тези млади хора.

 

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Септември 2013