Когато споменаваме култовото винарско селище Брестовица, повече отвсякога сме убедени в бъдещето на българското вино, изхождайки исторически от връзката му с древните тракийски племена, живели по тези земи. Като съвременници дори знаем, че тук, на по-малко от 20 км от Пловдив, в плодородната Тракийска низина, прочутa през своята хилядолетна история с производството на уникалните с вкуса си български вина, се намира и винарска изба „Брестовица”, построена още в края на 30 -те години на миналия век. Днес обаче за нея е важна не само историята, а и способността на собствениците ù да продължат традиционното винопроизводство като неизменен фактор за поминъка на местното население, заето активно в лозарството. И това се случва, защото в Брестовица има 15 000 декара лозя, сред които няма пустеещи, и все повече млади хора се заемат с този поминък.

На помощ идва предприемаческият нюх всичко това да е в унисон с потребностите на местните стопани и същевременно с изискванията за конкурентоспособност в съвременното винопроизводство. За Винарска изба „Брестовица” доказано работещото решение се оказва създадената едноименна Лозаро-Винарска Кооперация със седалище в самото село Брестовица. Мнозина стопани от различните земеделски сектори у нас все още асоциират понятието кооператив с някогашната колективизация в селското ни стопанство и панически го отричат. Покрай тези си страхове те не искат да осмислят и оценят и новата форма на сдружаване, каквато е организацията на производителите въпреки възможностите за подпомагане с европейски средства точно на тази структура. В контекста на агроикономиката кооперациите и организациите на производителите са с доказана ефективност в почти всички земеделски сектори, с възможност за излизане и присъствие на продукцията им на световните пазари – успешна и печеливша практика на фермерите по света.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2013