Пътят към напредъка за България е да търси автентично разнообразие и да увеличи качеството на вината си, уверява ни виненият анализатор Хайброек от холандската „Рабобанк”. „Винаги ще има търсене на нещо наистина уникално”, допълва той. А традициите на българското винопроизводство датират още от времето на древните траки, които са населявали българските земи около две хил. години пр. Хр. Техните сладки червени вина са възхвалявани от гръцкия поет Омир и обожавани в целия древен свят. Традициите в лозарството, отличното качество и винификацията на неговия продукт, които са в основата на винопроизводството, провокират достойното и отговорно поведение на поколенията и епохите в България, за да я превърнат в място на най-преуспяващия производител на вина от всички източноевропейски страни.

През 70-те години на 20-и век по времето на комунизма държавата ни се превръща в шестата по големина производителка на вино в света. Тогава тя е товарила повече от 1 млн. бутилки на ден за Съветския съюз и малки количества за Западна Европа и САЩ. През 90-те години на 20-и век обаче преходът към пазарна икономика занемари родното земеделие и доведе до смаляване на годишния ни износ до 1,2 млн. хектолитра от стойности на 4 млн. през 80-те години.

Днес лозови насаждения има във всички райони на страната, с изключение на София. На базата на административно подразделяне и въз основа на разнообразния тероар, обусловен от климата, почвите, релефа и, разбира се, традициите и обичаите у нас, те са групирани в пет „лозарски” региона в отделните части на страната. Удивително е, че на толкова малката ни площ се открояват умерено-континентален, преходно-континентален и континентално-средиземноморски климат. Те определят топло и продължително лято, сравнително не много студена зима и оптимално количество на валежите. Поради мекия климат родовитостта на лозата у нас е много добра, а гроздето узрява, окъпано в слънчева светлина, богато на захари и развило силен аромат и вкус. Затова и българските вина могат да се похвалят с особените си и запомнящи се качества.

В България има около 75 000 хектара лозя, а очакванията са, че реколтата от тях тази година ще бъде около 360 хил. тона според председателя на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) проф. Пламен Моллов. По думите му обаче статистиката сочи, че в лицензираните предприятия през последните 10 години се преработват легално около половината грозде. Другите 50% се преработват в нелегалния сектор, а от тях не повече от 10 процента отиват за домашно производство за собствена консумация. Лицензираните дестилерии трябваше до март да инвестират във време на икономическа стагнация още милиони за допълнителни уреди в избите. След поредица разговори в Министерството на финансите срокът беше удължен до края на септември, а контролът спрямо тях е много строг. Същата строгост трябва да се упражнява и над нелегалните производители надява се председателят на НЛВК.

За утвърждаване на вино от определен регион, производителят трябва да подаде заявление в Регионалната лозаро-винарска камара (РЛВК), в чийто териториален обхват попада изцяло или по-голямата част от лозарския район, в който се произвежда виното. До 100 000 лева може да стигне санкцията за използване на търговска марка или друго означение на спиртна напитка, от които се създава представа за местен продукт или за внос, а всъщност произходът не е истински, регламентира новият Закон за виното и спиртните напитки, който беше приет на 31 май м.г. Според него между 3000 и 10 000 лева е глобата за физически лица, които използват чуждо име или чужд адрес при етикетиране на вина или лозаро-винарски напитки. Всички подзаконови нормативни актове обаче трябва да са обединени в Правилник за прилагане на закона с цел облекчаване на административното регулиране и административния контрол на производителите. Проектът на Правилник към Закона за виното и спиртните напитки беше е във фаза обсъждане до 4 септември т.г., макар че още на 28 декември 2012 г. обсъждането му трябваше да е приключило според изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев.

В края на миналата година обаче, по време на съгласуването му, е взето решение да бъдат променени доста текстове по настояване на браншовите организации, след което Министерството на земеделието и храните излезе с решение да се създаде работна група, която да разгледа всички внесени предложения. В проекта се предвижда да бъде създаден регистър на производителите на грозде, в който ще бъдат описани всички данни за лозята – сортове, година на засаждане, дори и наличието на капково напояване в стопанството. Новият правилник ще урежда още режимите за издаване на сертификати за производителите на грозде и на вино, както и контрола върху дейността на производителите.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2013