Невероятно, но факт. Обективните данни на статистиката потвърждават, че още през 2008 г. групата на едрите стопанства в България са притежавали относително много по-голям дял от използваната земеделска площ (ИЗП), а абсолютните размери на стопанствата са многократно по-големи не само от тези в ЕС, но дори от тези в САЩ. Това беше посочено и в доклада ни, изнесен на 27 април тази година пред научнопрактическата конференция на Съюза на Икономистите в България. Въпреки че данните, изнесени в него, са повече от тревожни, те не предизвикаха необходимия резонанс. Дори в НС продължиха дебатите по земеделските закони в стария стил (на предишните народни събрания) „да се стимулира уедряването на земята”. След връщането на земята на собствениците в раздробен вид, темата за дребното ни земеделие стана много актуална. Всички беди търсехме в раздробените земи.

Основание за сериозни упреци има по линията на раздробяването на собствеността на отделния стопанин. Земята му беше върната на 5–10 места в землището. Това беше и си остава най-голямата грешка. Но истинската беда беше и все още е, че ние не можем да свикнем с фермерските мащаби в съвременното земеделие. В представите ни все още са размерите на блоковете от времената на социализма, когато ТКЗС-тата бяха 20–30 хил. дка, а АПК – по 200–300 хиляди. Но тези представи са непрофесионални и политически обременени. Ние забравихме, че когато ТКЗС-тата след 1970 г. се превърнаха в АПК, т.е. станаха 10 пъти по-едри, настъпиха застоят и разрухата в земеделието ни. За съжаление, този факт не е достатъчно добре анализиран и поуките все още не са направени. Само така мога да си обясня как безучастно беше наблюдаван от държавните органи процесът на безконтролното уедряване за земята. Като имам предвид, че този процес на уедряване е стигнал вече критични размери (както ще се види от таблица 4), и става отново опасен за нашето земеделие, както след 70-те години на миналия век, си позволявам да фокусирам вниманието на обществеността отново върху проблемите на уедряването в земеделието, като съм взел за пример страната с най-едрото, проспериращо фермерско земеделие – САЩ.

Автор: проф. д-р Трифон Дарджонов

Целия материал четете в брой Октомври 2010