По традиция Европейският съюз (ЕС) отделя по 55 млн. евро всяка година за промоционални програми на вътрешния пазар, както и в трети страни (които не са негови членки). За финансиране по тях могат да кандидатстват само представителни браншови организации, а не отделни фирми. Условието е да не се рекламират конкретни търговски марки, а европейски продукти като цяло, а крайната цел на промоционалните програми е увеличаване продажбите на тези продукти. По правило Брюксел финансира 50% от стойността на програмата, 30% се предоставят безвъзмездно от държавата, а кандидатстващата организация трябва да осигури съфинансиране от поне 20 на сто. Изпълнението на дейностите по правило се възлага на т.нар. прилагащи организации, избирани чрез конкурс.

Българските млечни продукти са безспорната конвертируема витрина на родното животновъдство и млекопреработвателна индустрия. И ако в близкото минало потребители от Европа и света са търсели и намирали на нея сигурната изпитана марка на българското бяло саламурено сирене и балкански кашкавал, дело на емблематичната ни някогашна „Млечна промишленост”, днес десетки наши млекопреработватели работят в условия на дефицит на суровината сурово мляко от родни ферми и въпросът за оцеляването им често намира отговор в компромиса с качеството на млечните им продукти.

Тези, които въпреки безконечните кризи останаха верни на традиционните технологии и класиката на българските млечни продукти, търсят заинтересованите и атрактивни пазари за тях, търсят потребителя със социален статус, който позволява покупката на кечествена храна с манталитета на уважаващ вкуса и здравето си човек. И точно тук е ролята на промоционалните програми, чиито европейски средства и инструменти дават възможността на утвърдени браншови организации да отворят прозореца на тези чужди потребители към витрината на българските млечни продукти, като ги превърнат в част от ежедневната им трапеза.

Преди три години в ролята на председател на Млечния борд ректорът на Тракийския университет в Стара Загора проф. Иван Станков алармира, че от „от износител на мляко на 4 континента България се превърна във вносител”. Посочи и данните за 2008 г., когато сме изнесли едва 30 664 тона мляко, а сме внесли 46 914 тона. Изводът му беше, че „преработвателните мощности у нас са повече, отколкото трябват за преработка само на произведеното българско мляко и затова се прави внос. Припомни и че освен всичко, кризата изисква и максимално евтин продукт, а той се гарантира от по-евтиното вносно сухо мляко, растителните мазнини и добавки и съкратеното от 45 на 70 дни зреене в този случай. Тезата на проф. Станков, че „това е непечеливша и временна мярка”, е актуална и през 2013 година.

Позицията на бившия министър на земеделието и храните от служебния кабинет, че „нашето млекопроизводство има своята ниша в предлагането на по-скъп, луксозен и висококачествен продукт и трябва да подкрепим всички, стремящи се да реализират този потенциал”, и днес продължава да търси практическата си реализация в лицето на производители и преработватели, останали верни на качествените български млечни продукти с надежда за тяхната практическа конвертируемост и търсене на външни пазари.

В тази ниша до голяма степен се разгръщат ролята и търсенията на Aсоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ), в която членуват фирмите, преработващи около 65% от суровото мляко у нас и притежаващи около 70% от пазарния дял на млечните ни продукти. След тригодишно изпълнение, в края на април 2012 г. АМБ приключи първата си промоционална програма – мултинационалния проект „Европейско сирене, моля” за предоставяне на информация и промоция на европейски сирена, насочен към руския и украинския пазар. По нея бяха осъществени участия на български фирми в специализирани изложения, дегустации на сирене и кашкавал в търговски вериги, телевизионна, радио- и печатна реклама, както и реклама върху билбордове. Много публикации в специализирани издания и специални листовки по домовете обясняваха предимствата на българските млечни продукти. Посещения на руски и украински специалисти в предприятия производители и представяне на български продукти пред ученици в кулинарни училища в Москва и Киев допълниха промоционалните дейности. Стойността на програмата беше близо 5 млн. евро, които АМБ и кипърската Асоциация на говедовъдите успяха да спечелят пред Брюксел. Три милиона евро бяха за кипърската браншова организация, а останалите два – за българската. Половината от тези два милиона бяха предоставени безвъзмездно от Европейската комисия, 600 хил. евро – от Държавен фонд „Земеделие”, а Асоциацията осигури 400 хил. евро. Това беше първият български проект, получил финансиране от ЕС за промоция на храни и земеделски продукти. Двете асоциации работиха за подготовката му около година, а предложението им се състезаваше с други 30, от които само 11 бяха получили финансиране. А резултатите от приключилата програма „Европейско сирене, моля” са повече от добри. Реализираните през 2012 г. количества българско сирене и кашкавал в Русия и Украйна са над два пъти повече в сравнение с годините преди старта на промоциите”, отчете председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България инж. Димитър Зоров. Данните пък на земеделското министерство за приключилата промоционална програма бяха съвсем конкретни – износът на бяло саламурено сирене и кашкавал за Русия от 120 тона през 2009 г. е нараснал до 225 тона през 2011 г., а за първите десет месеца на 2012 г. това количество надвишава 200 тона. Своя статистика даде и прилагащата организация. През 2007 г. износът на българско сирене за Русия е на стойност 95 490 долара, а на кашкавал – за 4510 долара. През 2012 г. продажбите на сирене от България в Русия са за 720 120 долара, а на кашкавал – за 12 070 долара, съобщи тогава Стела Скарлис от белгийската Agropromotion Sprl. Компанията беше избрана за изпълнител на програмата след търг в конкуренция с германска, гръцка и кипърска фирма. Възходящ тренд отбеляза и търговията с Украйна – през 2007 г. изнесените количества българско сирене са за 6690 долара, а през 2012 г. – 34 700 долара. „Програмата „Европейско сирене, моля” показа, че броят на потребителите, които поставят качеството пред цената, расте”, обобщи преди повече от година Стела Скарлис. „В годините на изпълнението на програмата в Украйна беше въведена забрана за внос на българско сирене заради шап”, посочи другата трудност Димитър Зоров. Проблемът е бил разрешен обаче след среща между ръководствата на Българската агенция по безопасност на храните и на нейния аналог в Киев.

 

Автор: Мариела Илиева